Page 88 - Svetilnik_18_1-120

86

Отправната точка е една и се нарича Бом- Бомбай. Ф. Б. Тханавела – електроинжинер по
бай (дн. Мумбай), по-точно – южният търгов- образование, търгуващ с проектори и фоно-
ски квартал наречен „Черния кон“. Годината апарати, също тръгва по стъпките му. Тхана-
е 1896 г., денят по последни данни 7, а не 13 вела започва да снима и да показва в зала „Ти-
юли. Пред елита на бомбайското общество воли” собствените си филми: сцени от живота
в хотел „Уотсън“ се случва първата прожек- в Бомбай и религиозни церемонии.
ция с програма от кратките филми на братя Поклонниците на киното по това време
Люмиер. Само след няколко дни в театър вече са много. Салоните и филмовите пред-
„Новелти“ започват и регулярни сеанси на ставления на открито в Бомбай се радват на
кинопоказ. След две седмици пък се обосо- множество посетители. За всеки сеанс става
бяват ложи само за дамите-зрителки, а броят задължителен и музикалния съпровод, с аком-
на прожектираните филми става 20. Киното панимент на пиано и цигулка, рекламиран към
завладява бързо Бомбай. прожекцията като атрактивно „изпълнение
От 1897 г. датират първите кадри засне- на европейски дами“. А самите движещи се
ти в Индия от неизвестни автори: „Пазар на картини са представени на аудиторията като
кокосови орехи“, „Нашата индийска империя“. „ярки, смешни, досущ като живота, величестве-
Неусетно почти градът се изпълва с чуж- ни“. Първите бомбайски кинотеатри – „Новел-
дестранни, но и местни търговци на фото и ти“, „Америка-Индия“, „Роял опера“, „Едуард“,
кинотехника, филмопродавци, кинопоказчици. „Лакшми“, „Коронейшън“, „Тиволи“ са в тежка
Сред тях е и Харишчандра Сакхарам Бхатва- конкуренция помежду си и водят яростна бор-
декар (Саве Дада), фотограф, притежаващ ба за зрителите, като въвеждат и инструмента-
както студио, така и магазин за фотографско риума на кинорекламата. Те са първите звена от
оборудване. Той е присъствал в хотел „Уотсън“ индустриалната машина на бъдещия Боливуд,
на паметния показ на движещи се картини и е които започват да използват и литографирания
останал очарован от видяното. Изключител- филмов плакат за промотиране на сеансите.
но предприемчив Саве Дада си купува ръчен В контекста на историята на индийското
проектор и колекция филми от дистрибуто- кино няма съмнение, че Бомбай е градът-пи-
рите (тогава времетраенето на филмите е от онер за навлизането на седмото изкуство. Но
няколко минути) и започва показ в Бомбай. в този контекст дълго време се водеха споро-
Интересно е, че превръща прожекциите в част- ве между филмовите историци за бащата на
но, елитно занимание и забавление: обикалял игралното кино в Индия. Хронологически
е богатите домове на съгражданите си, за да данните сочат, че на 18 май 1912 г. излиза на
показва на отбрана семейна и приятелска екран филмът „Шри Пундалик“ на Рамачандра
публика новото седмо изкуство. След известно Гопал Дадасахеб Торни, с времетраене 22 мин.
време заминава за Англия, откъдето си купува „Увлекателен религиозен сюжет и популярна
собствена кинокамера, твърдо решен че трябва индуска драма. Половината от населението
да започне да снима. Така през ноември 1899 г. на Бомбай го е гледал, а другата трябва да го
кани двама известни борци да застанат пред види“ – гласи рекламата му. Чак на следващата
обектива и регистрира двубоя помежду им. година, на 8 май 1913 г, излиза „Раджата Ха-
Вторият му киноопит е портрет на дресьор в ришчандра“ на Дадасахеб Пхалке. Именно този
цирка: „Човекът и неговата маймунка“ (1899). бомбайски филм се смята за първия собствено
Харишчандра Сакхарам Бхатвадекар е пър- индийски. Мотивите на киноисториците са, че
вият пионер-документалист на индийското творбата на Торни не е чисто индийска, защото
кино, заснел през 1901 г. филм за обновяването е заснета от британски оператор, а негативът е
на храм на огнепоклонниците-зороастрийци, обработен в Лондон, по същество представлява
който влиза в програмите на кинотеатрите, статично заснета театрална пиеса, камерата е
заедно с чуждестранните заглавия. Негова е неподвижна, няма употреба на близки пла-
и прочутата лента „Делхийски дарбар“ (1903) нове, няма концепция за монтаж и каквато
с тържествата по коронацията на Едуард VІІ. и да е употреба на киноезика. Докато всичко
Освен че снима из цялата страна, Саве Дада това при Пхалке е в съвсем друг диапазон. За
става и мениджър на кино салона „Гайети“ в „Раджата Харишчандра“ той е не само режи-