Page 109 - Svetilnik_18_1-120
P. 109

107

           женията на Кришна са сред най-многобройни-  илюстриращи системата рага-рагини. Това са
           те. Кришна, танцуващ с любимата си Радха    живописни творби, създадени върху музикал-
           (и/или с гопи ) е в основата на иконография на  ни теми и психо-емоционалното състояние,
                       3
           рага Васанта, свързана с пролетта. Фондът на   постигано при изпълнението им. В тях се
           Галерията притежава изображения на Криш-  акцентира тясната връзка музика-изображе-
           на с флейта, изпълнени в различен материал   ние-слово. Те представят поетични картини на
           и техника: полихромна дървена пластика –   рага, записани чрез различни шлока (двусти-
           произведение на народните занаяти (ХХ в.),   шие в индийската метрика на стихосложение-
           кръгла бронзова скулптура – реплика в стил   то). Тяхното разбиране е свързано с теорията
           Чола, миниатюра от Раджастанската школа,   за раса (абстракция, трансцендентно разбира-
           илюстрираща „Гита Говинда“ (ХІХ в.).      не за естетическа наслада) .
                                                                           4
              В наблюдаваната индийска колекция         Миниатюрите рагамала следват музикал-
           танцуващите фигури също са голям дял от   ната структура на рага-рагини. Изображения-
           експонатите. Част от тях илюстрират сцени от   та рага-рагини представят строга йерархична
           индийския епос, други са в пози от класиче-  система, визуализирана като тип семейни
           ски танцови стилове – като каменната статуя   отношения. Това са 6 съпрузи (рага), всеки с 5
           от Централна Индия (XVIII в.). Тя държи в   съпруги (рагини) – по-изтънчени в музикал-
           ръцете си малки чинели, изключително важни   но отношение структури и с 8 синове (рага)
           за танцьорите. Именно с тях се отмерват   – други ладово-мелодични образци. Така
           танцовите стъпки. Тези изображения създават   общото число рага и рагини е 84 (6 рага + 30
           асоциации с индийска традиционна класиче-  рагини + 48 рага). Тъй като знанието за човека
           ска музика. Други – като дървените скулпту-  в Индия традиционно се свързва с природата
           ри от източния щат Ориса, са произведения   и я онагледяват, всяка основна рага отговаря
           на народните занаяти от ХХ в. и насочват
           към фолклорната практика. От същия тип
           е изображение на музикантка, която свири
           на духов инструмент с формата на рог. Тази
           скулптура е много интересна от музикантска
           гледна точка, защото по традиция свиренето
           на духови инструменти и в Индия е привиле-
           гия на мъжете. Ако изображението докумен-
           тира реална практика, тя или е характерна за
           локална традиция, или илюстрира модерниза-
           ция в музиката през ХХ в.
              Индийската колекция в София дава и
           други музикални познания – за мащаба на
           инструментите, начина на свирене. Образците
           на миниатюри илюстрират видове инструмен-
           тални ансамбли: два струнни лъкови от типа
           на саранги и вид барабани – табла; даф (уда-
           рен с една мембрана) и тип лютня, напомняща
           сетар (персийски по произход инструмент). Те
           показват светски сцени с музиканти и танцьо-
           ри, които са били част от аристократични раз-
           влечения, но и географската и историческата
           им принадлежност.
              В индийската експозиция в София от
           музикална гледна точка специален интерес
           представляват мниатюрите рагамала. Те са
           специфично индийско явление. В Индия
           голяма известност получават изображенията,   Кришна, миниатюра
           3      Гопи – поклоннички на Кришна, символ на копнежа на човешката душа за единение с Божественото. – б. а.
           4   Вж. Влаева, Иванка. Музика по пътя на коприната (теоретични, исторически и етномузикологически студии).
            София:УНИСКОРП, 2009; Братоева, Милена. Вкусът на изкуството. Произход и развитие на индийската естетика. София:
            Индологическа фондация „Изток-Запад”, 2011. – б. а.
   104   105   106   107   108   109   110   111   112   113   114