Page 108 - Svetilnik_18_1-120

106

ръка. Пример за описания иконографски тип
на Шива от софийската колекция е детайл от
храмова украса от Южна Индия (ХVІІІ-ХІХ
в.). В южните части на Индия храмовата ико-
нография го представя и с друг мембранофон
– инструмент с форма на гърне, на който се
свири с дланите. Такъв пример е изображение
на Шива от храмова украса от Южна Индия
(ХVІІІ-ХІХ) в. Дори по вида му може да се
предположи географската принадлежност. По-
добен инструмент е южноиндийският панча
мукха вадям („с пет усти“) .
2
Ударен инструмент, фрагмент от дървена пластика Божество, свързано с музиката, е и боги-
нята на изкуствата Сарасвати. Неин атрибут
хладно или топло въздействие и то зависи от е струнният инструмент вùна, чието название
неговите вибрации. Всеки елемент в приро- се споменава в свещените Веди. Индийците
дата има свой звук и е резултат на трепте- препредават красива легенда за неговото съз-
ния, както твърди и съвременната теория на даване. Според тях инструментът е изобретен
струните . от Шива, след като дълго съзерцавал своята
1
В индийската музикална теория се съз- спяща жена Парвати. Пленен от красота й, той
дава понятието „сангита“. С него се изразява направил инструмент с два резонаторни кор-
единството на вокална музика, инструментал- пуса от тиква. Те наподобявали нейната нежно
на музика и танц. Оттук вероятно произтича повдигаща се гръд. Прибавил резонаторна
терминологичната връзка между музикалното дъска, елегантна като тялото й, а на струните
понятие „рага“ и неговото зрително въз- придал нежен звук, като този от потрепването
приятие. Ще припомня, рага в индийската на нейните бижута. Разновидности на този
музикална теория означава ладово-мелодична инструмент също могат да се видят в експо-
структура – това са и съотношения между нати от индийската колекция в София. Сред
тоновите височини и характерни мелодични тях е детайл в миниатюра от Раджастанската
микроструктури, изградени върху тях. школа – „Илюстрация към древноиндийски
Рага трябва да създаде настроение. Все- епос” (ХVІІІ в.). Тази разновидност на вина се
ки тон от рага има цвят, а той – символика. открива и в няколко релефа от дърво от хра-
Според индийските разбирания червеният мова украса (ХХ в.). Един от експонатите е на
цвят е на страстта и на огъня. Жълтият съз- танцьорка със сложно изработен образец вина
дава топлина и е символ на земята. Синият в ръцете. Неговият корпус е изящно украсен
успокоява и е мистериозен, свързан с въздуха. с орнаменти, а резонаторната дъска завършва
Зеленият е на водата, а сивият – на ефира, като с форма, напомняща паун. Такива инстру-
съдържа всички форми и цветове, очиства от менти се използват в аристократична среда и
материалното. Всеки цвят е важен и действа показват високия статус на притежателя им и
като елемент на система. на изпълняваната музика.
В хиндуисткия пантеон има различни В индийската култура Кришна е друго
божества с музикална атрибуция – апсари, божество, неразделно свързано с музиката.
гандхарви, боговете Шива, Сарасвати, Криш- Негов характерен атрибут е флейтата, символ
на. Според последователите на хиндуизма на човешката душа. Това е и един от специ-
космическото сътворение се пресъздава фичните индийски инструменти с много раз-
чрез музиката и танца на Шива-Натараджа. новидности. Днес звукозаписите с индийска
С космическия си танц Шива разрушава и флейта (бансури) са сред най-тиражираните.
сътворява света под ритъма на своя барабан. Кришна заема централно място в направле-
Иконографски той се представя в ритуален нието бхакти, свързано с любов, преклонение
танц с характерна поза и дамару (малък бара- и преданно самоотдаване от човека на божест-
бан с форма на пясъчен часовник) в едната си вото. В индийската колекция в София изобра-

1 Вж. Цинандова-Харалампиева, Веса. Музиката – Космос и изкуство. София: Хайни, 2011. – б. а.
2 Shrrali, Vishnudas. Sargam. An Introduction to Indian Music. New Delhi: Abhinav Publications, 1977, p. 120. – б. а.