Page 70 - Svetilnik_15_Small
P. 70

68






















              В земите на пания













                 Николай Янков
                 Ако Керала е наричана „страна на бого-  саждения и навлязохме в толкова типичния
              вете“ заради безмерната красота и живите   за щата Керала „магичен свят“, в който се
              си традиции, то Уаянад е нейната „райска   редуваха всички възможни нюанси на зеле-
              градина“ – море от недокосвани гори, сред   ното. Изведнъж се отклонихме от пътеката
              които човек се чувства като в храм, дом на   и зацепихме право през шпалир от мангови
              тигри, слонове, индийски бизони и на едни   и бананови горички, които не спираха да ни
              от най-древните племенни общности. Прос-  удрят плесници с големите си разперени дла-
              тият, ала същевременно богат и пълноценен   ни. Същевременно трябваше да си гледаме в
              начин на живот на племената винаги ни е   краката, защото в селските райони, особено
              привличал. Може да се каже, че племената   сред насажденията, се спотайваха и най-
              са древните филолози на Земята, защото    опасните змии.
              без съмнение са първите, усвоили езика на    След пет километра наближихме село-
              заобикалящия ги свят.                     то. Иззад плетеницата от дървета подаваха
                 Нямахме ни най-малка представа как ще   глава първите племенни колиби. Направени
              стигнем до пания – един от най-древните   от бамбук, глина и слама, колибите на пания
              етноси в Индия. Поне не и от мястото, на   се сливаха с обиколния свят и приличаха на
              което се намирахме – малкото и крайно не-  животински хралупи. Заизкачвахме се към
              популярно градче със смешното име Султан   първата, а нашият водач изпляска някол-
              Батери. Късметът ни се усмихна в лицето на   ко пъти, за да предупреди домакинята за
              човек на име Сабу. Сабу работеше от години   нашето идване. Пред нас застана едно крехко
              с членове на племето и познаваше отлично   и дребно създание, около метър и петдесет,
              езика и порядките им.                     със съсухрено като пергамент лице, кое-
                 Заедно с него тръгнахме през малки     то като че идваше от друга планета. Беше
              пътечки, криволичещи между живописни      дребничка колкото 12-годишно момиченце,
              чаени плантации, оризови и пиперови на-   ала същевременно изглеждаше някак висока,
   65   66   67   68   69   70   71   72   73   74   75