Page 67 - Svetilnik_15_Small

65
Урмила Марак
Тхеям е вид ритуален танц, който комби-
нира мит, театър и музика и е специфичен за
района на Северен Малабар в щата Керала.
Названието съчетава думите девам, или „бог“, и
аттам със значение „танц“. Смята се, че изпъл-
нителят на тхеям е своеобразно въплъщение
на божеството, чието изобразяване отговаря
точно на представата, получена под формата на
видение още преди векове. Съществуват повече
от 400 форми на тхеям, като основните са 40.
Първоначално изцяло местни божества били
свързани с тхеям, хиндуистките се приобщават
по-късно, но днес преобладават.
Тхеям се изпълнява в светилища само от
мъже, и то от определени общности. Това е
сезонно занимание за участниците, които през
останалото време имат най-различни конвен-
ционални професии. Подготовката им започва
41 дена преди самото представление по строго
определени правила. Те се въздържат от алко-
хол и сексуални контакти и спазват вегетари-
анска диета.
Костюмите и гримът на участниците са ва – вече не е бог, а обикновен смъртен.
основно в червено-оранжевата гама, като само „Този ритуал се изпълнява ежегодно във
очите се очертават с черно. Представлението всички светилища с еднаква сила и плам“, от-
започва с постепенно градиращи барабанни белязва изследователят на тхеям и Фулбрайтов
звуци. Когато свещениците поставят на глава- стипендиант д-р Аджайкумар от Университета
та на изпълнителя огромната украса, изработе- в Каликут, щата Керала.
на от листа на кокосова палма, той започва да
движи краката си по земята в синхрон с удари- Превод от английски език: Николай Янков
те на тъпана. Погледът му се изпълва с плам и
той вече е готов да приеме божеството в своето
тяло. Музикантите засилват ударите и правят
път на танцьора да влезе в двора. Той застава
пред олтара със светилник в ръка. Преди да
обиколи светилището с меч в ръка, той минава
при всички свещеници и ги благославя, след
което всички – свещеници и музиканти –
тръгват след него, като някои от тях държат
цветни платна, за да предпазват божеството от
жаркото слънце. При всяка обиколка танцьо-
рът забързва стъпката си, докато изведнъж
обезумява, бива обсебен, започва да говори и
напява, отива при децата и милва всяко от тях.
Присъстващите протягат ръце, за да получат
благословията на божеството. Когато ударите
на тъпана се забавят и утихнат, изпълнителят
оставя настрана светилника и бива върнат
към реалността. Той сваля тежката украса от
главата си и в този момент ритуалът приключ-