Page 113 - Svetilnik_15_Small

111
развитието на драмата като литературен род. от санскритските прахасана и бхана . Създава и
5
6
С идването на съвременната епоха и новите един напълно нов драматургичен жанр – ейти-
предизвикателства, които обществото поставя хасик гитирупак вийогант (букв. от хинди –
пред литературата, възниква необходимост от историческа лирическа трагедия).
възраждане на драмата, която постепенно успя- Харишчандра е един от най-силните при-
ва да утвърди присъствието си в литературната върженици на езика хинди, но в драмите си
среда. все още използва предимно санскрит и отчасти
В епохата на своето преобразуване в мо- персийска лексика. Сюжетите му са повлияни
дерна индийската литература представлява от историческата тематика, но умело отразяват
многолико цяло, пресичащо в себе си три лите- промените, засягащи индийското общество по
ратурни комплекса – санскритски, персийски и това време, и имат голямо обществено-полити-
английски, което предполага разнообразие на ческо значение. Пиесите му са предназначени
темите, множественост на езиците и комплекс- предимно за четене, макар Харишчандра да не
ност на преживяванията. Индийската лите- отрича сценичния аспект на драмата. Съз-
ратура на ХХ в. се отличава с полифоничност, даденият от него нов жанр еканки съдържа
хетероглосия, субкултурна мултиплицитност и потенциала на сценичността и задава насоката
унаследена многопластовост. за по-нататъшното развитие на драмата като
За родоначалник на съвременната индийска „изкуство за гледане“.
литература е признат Бхаратенду Харишчандра, Неговият следовник Джайшанкар Прасад
който допринася за формулиране на новия тип обаче, който е смятан за най-големия драматург
естетика чрез окончателно скъсване със средно- на съвременна Индия, категорично отрича
вековния модел и утвърждаване на разговорния сценичността като иманентна за драмата. Той
език хинди като литературен. Значима е негова- не надгражда започнатото от Харишчандра по
та роля и за съвременната драматургия, която отношение на новоизграждащата се съвременна
той създава в осъзнат стремеж за отричане на драматургична традиция на Индия, а връща
единствения съществуващ дотогава професио- драмата още по-категорично към санскритските
нален театър – Театъра на парсите . Възникнал ù корени. Но макар да създава предимно ели-
4
в края на Средновековието под влиянието на тарно изкуство, със своите поетични, философ-
различни местни и западноевропейски театрал- ски и високохудожествени пиеси той превръща
ни форми и използващ крайно разговорната прохождащата хиндиезична драма в художест-
форма на езика кхариболи като изразно сред- вена литература от най-висок порядък.
ство, Театърът на парсите създава творби с Прасад остава в традицията главно с ис-
ниска художественост и с подчертано комер- торическите си драми, които по своеобразен
сиален характер, поради което търпи силна начин отразяват спецификата на съвременното
критика от литераторите. общество и едновременно с това разкриват
В противовес на Театъра на парсите вътрешните конфликти, пред които е изправена
Харишчандра поставя началото на художест- модерната личност. Той създава и нов драма-
вената драматургия на хинди в съвременната тургичен жанр – сваччхандатавади натя (букв.
епоха, като използва за основа санскритската от санскрит: своеволна, романтична драма)
естетика и някои елементи от западноевропей- – израз на формулираната от него естетика на
ския театър. Той полага началото на нова жанро- движението сваччхандатавад, в която заедно
ва форма еканки (едноактна пиеса), вдъхновена със санскритската теория за раса хармонично
съжителстват шекспировата конфликтност и
присъщият за бенгалската литература роман-
4 Парси – наследници на зороастрийците в Иран, които в
периода VІІ–Х в. сл.Хр. се преселват в Индия, основ- 5 Прахасана – осми жанр по класификацията на Бхарата
но в Бенгалия и Мумбай; парсите използват главно в Натяшастра; това е едноактна или двуактна сатирич-
индийския език гуджарати, както и т.нар. хиндустани / на драма на ежедневен език; напомня на европейския
кхариболи (езикова форма, представляваща своеобраз- фарс. б. а.
на смесица от езиците хинди и урду, използвана като
lingua franca в Северна Индия през ХVІІІ, ХІХ и първата 6 Бхана – девети жанр по класификацията на Бхарата в
половина на ХХ век. През 1947 г. кхариболи е признат Натяшастра; това е едноактна сатирична пиеса с един
за одобрена версия на един от официалните езици на герой, който разиграва различен тип монолози и диало-
независима Индия – хинди). – б. а. зи с въображаем събеседник. – б. а.