Page 112 - Svetilnik_15_Small

110 ЛЕКТОРИЯ

Развитие на съвременната индийска

драматургия

Ася Цветанова
гичното изкуство се открива в трактата на
древния мъдрец Бхаратамуни Натяшастра ,
3
представляващ своеобразна енциклопедия на
драматургичното изкуство. Натяшастра дава
подробни предписания за всеки отделен аспект
в процеса на създаване на драматургичното
произведение и поставянето му на сцена. В ос-
новата на успеха на литературната творба трак-
татът поставя правилната рецепция: стриктно-
то спазване от поета на посочените изисквания
гарантира постигането от реципиента на
емоционална наслада раса. Този фундаментален
труд на древната санскритска култура задава
Драмата е смятана за изначално изкуство, модела, по който се създават всички стойностни
което подобно на ритуала се характеризира със произведения в индийски контекст от Древ-
синкретичност и съдържа в себе си в синтези- ността до съвременната модерна епоха.
ран вид всички останали изкуства, въздейст- Санскритската драматургия изживява своя
вайки на реципиента едновременно чрез слово, класически период през V – VІІ в. с творчество-
музика и танц. Рецепцията и естетическата то на най-големия поет на Индия Калидаса, как-
наслада от художествената творба стоят в осно- то и на неговите следовници Шудрака, Виша-
вата на поетологичната традиция на Индия още кхадатта, Харшадева, Бхаттанараяна, Бхавабху-
от Древността. ти. В периода VІІ – Х в. литературата е завладя-
Повечето изследователи търсят корените на от формалистичния подход, който „убива“
на драмата във Ведите: значителен драматичен сценичността и постепенно трансформира
потенциал се съдържа в ригведическите хим- драмата от „поезия за гледане“ (на санскрит:
ни–диалози (самавада), които представляват дришякавя) в „поезия за слушане“ (шравякавя):
съвкупност от диалогична и прозаична част. действието отстъпва на художественото май-
Може да се смята, че драматургични пред- сторство, а драматизмът – на изящния изказ.
ставления вече са се играели в периода на съз- Крайният формализъм превръща драмата в
даването на епическите поеми Махабхарата и елитарно изкуство, което постепенно губи своя-
1
Рамаяна , чиято функция се свързва с празнич- та популярност и към Х в. фактически изчезва
2
ната култура на древното общество, когато се от „сцената на изкуствата“ на Индия.
осъществява трансформацията на културния Залезът на санскритската драматургия в
модел и епосът измества ритуала от ведическа- началото на Средновековието, както и липсата
та епоха. В този смисъл може да се заключи, на драматургична традиция при Моголите,
че драмата възниква в контекста на ритуала и управлявали Индия в този период, провокира
религиозно-празничната култура. развитието на народните театрални форми и
Най-богата информация за драматур- религиозните мистерии рамлила и раслила,
акцентиращи върху танца и музиката. Този тип
1 Махабхарата – героически епос; най-обемният епос в
световната литература; продукт на устната традиция с „масово изкуство“ обаче не повлиява върху
фолклорно начало; създаван в продължение на няколко
столетия – от V–ІV в. пр.Хр. до V в. сл. Хр. – б. а. 3 Натяшастра (букв. от санскрит – наука за драмата) –
енциклопедичен тракат за драматургичното изкуство
2 Рамаяна – епическа поема, в основата на която стои ми- с формален съставител / компилатор Бхаратамуни,
тът за владетеля бог Рама; датира се около V–І в. пр.Хр.; датиран ок. ІІ в. сл.Хр. – б. а.
смята се, че ядрото на паметника е създадено от един
автор – древния мъдрец Валмики. – б. а.