Page 99 - Svetilnik_25

97

програма „Индийско и иранско културознание и обществознание“ от самото ù създаване в
СУ, сред дисциплините, които води там са Мит, фолклор, литература (задължителна) и Тра-
диционен индийски театър (избираема).
Освен в Софийския университет, в периода от 2000 до 2004 г. Милена Братоева преподава
в магистърската програма по индология в НБУ дисциплините Санскрит и Индийска кул-
тура. Понастоящем преподава индийска култура и в НАТФИЗ в рамките на дисциплината
Световна култура.
През 2002 г. Милена Братоева защитава докторска дисертация на тема: „Харибхатта-
джатакамала“ и проблемът за спецификата на литературната форма джатакамала в
будистката наративна литература на санскрит. Въз основа на превод от санскрит и ко-
ментар на шест джатаки от Харибхатта. Тя започва работата си по тази тема по време на
специализацията си в университета „Филипс“ в гр. Марбург, Германия в периода 1994-1995
г. като стипендиант на DAAD (Deutscher Akademischer Austauschdienst, Германска служба за
академичен обмен), където има шанса да специализира санскрит и санскритска литература
под ръководството на проф. Михаел Хан, един от най-добрите познавачи в световната ин-
дология на личността и творчеството на будисткия поет и философ Харибхатта. Преди това,
през 1993 г., Братоева е на тримесечна специализация по санскрит и санскритска естетика в
Университета на Пуне в гр. Пуне (Pune Vidyapith), Индия, като стипендиант на ICCR (Indian
Council for Cultural Relations, Индийски съвет за културни връзки). За тази специализация тя
е подкрепена финансово и от фондация „Отворено общество“. През 2011 г. завършва курс по
разчитане на древната южноиндийска писменост грантха в гр. Букурещ.
Милена Братоева се хабилитира през 2004 г. и получава академичното звание „доцент“
с труд на тема: Сома и раса: за мито-ритуалния локус на древноиндийската естетическа
категория rasa.
През 2012 г. Милена Братоева се хабилитира като професор по древноиндийска литера-
тура с труда Светлина – видение – просветление: митология, ритуали и религиозно-фило-
софски идеи във Ведите (издадена от Индологическа фондация „Изток-Запад“, София, 2012;
второто преработено издание е публикувано през 2022 г. от Издателство „Изток–Запад“).
През 2017 г. Милена Братоева получава едногодишна стипендия на ICCR (Senior Research
Fellowship of Indian Council for Cultural Relations, Ministry of External Affairs, Government of
India), благодарение на която има възможността да работи по своя научен проект, посветен
на Упанишадите, във факултета по санскрит и индология на Университета „Джавахарлал
Неру“, Делхи, Индия.
През 2023 г. проф. Братоева бе поканена от индийското правителство като специален гост
на Международния конгрес по хинди, проведен на 15–17 февруари във Фиджи, но по лични
причини не успя да участва във форума.
Студентите не само уважават, но и обичат своя професор Милена Братоева, не пропускат
нейните интересни лекции. Преподавател с много ерудиция, разбиране, внимание и търпе-
ние, проф. Братоева насочва и помага на всички свои студенти, дипломанти и докторанти,
съпреживява с тях процеса на писане и създаване на нов научен текст, на нов превод. Тя
е научен ръководител на шестима редовни докторанти към катедра „Класически Изток“,
четрима от които успешно защитават своите дисертационни трудове – Ася Цветанова (Мит
и реалност в драмата на Мохан Ракеш „Лебеди насред вълните“. Опит за прочит през
призмата на будисткия мит за Буддха и Нанда, 2009 г.); Румяна Дамянова (Абхиная като
инструмент за кодифициране на сценичната екстериоризация на раса (въз основа на превод
от санскрит на трактата „Абхинаядарпана“ на Нандикешвара), 2015 г.); Николай Янков
(Саможертвата като прототип на ведическата ритуална система, 2018 г.); Александър
Богданов (Богинята Ушас: концептът за утринната светлина във Ведите, 2023 г.). Ней-
ни студенти се реализират като индолози във водещи университети по света. Освен това
Братоева е научен ръководител на множество магистърски дипломни работи в специалност
„Индология“, както и на бакалавърски дипломни работи в специалност ЮИЮА. Може да се