Page 55 - 001-120_Svetilnik_2022_WEB
P. 55

53

           мия жизнелюбец и му се удивлявам. Изгубил
           най-близките си хора още приживе и надживял
           страшната загуба с ненадломено сърце. ... Бавно
           се разтапя пред мен порозовелият от залеза
           облак и чувам в себе си думите на поета:
           Аз съм като валмо от облак в есенното небе,
           без цел залутано, о, мое слънце всесияйно! Твоят
           допир още не е стопил мъглицата ми, да ме слее с
           голямата ти светлина и аз все тъй пресмятам
           месеците и годините, които ме делят от теб.
           Но ако е такава волята ти и ако това те
           забавлява, вземи ти тази моя мимолетна пус-
           тота,
           покрий я с багри, в злато позлати я, вдигни я
           върху необуздания вятър и в пъстри чудеса я
           разтвори.
           А вечерта, когато пожелаеш да прекратиш
           играта, аз ще се стопя и ще изчезна в тъмното
           или пък може би в усмивката на бяла утрин,
           сред прохладата на чистота прозрачна.
              ... Търкулват се няколко глухи гръмотевици
           и завалява. Първият ми индийски дъжд, тих
           и напоителен, почти незабележим под булото
           на нощта, предпазлив и потаен, промъкнал се
           отнякъде – кой знае откъде – в средата на сухия
           сезон. На примирен, облекчителен плач прили-
           ча този дъжд, но казват, че завали ли веднъж,
           всичко в Индия оживява и пауните се впущат в
           своя великолепен танц. ...
              И ето ни най-после у дома. Щом чува откъде
           идвам, служителката на софийското летище,
           която ни посреща, тутакси ми предоставя
           някакв дълъг формуляр за попълване и ме
           уведомява, че с него трябва в тридневен срок да
           се явя в кварталната поликлиника, за да бъда
           взет под наблюдение. ... Някои от нещата, които
           човек може да прихване в тропическите краи-
           ща, оставали живи и читави в организма и се
           проявявали понякога до три години след пъту-
           ването. Усмихвам се на загрижената служителка
           с новопридобитата си загадъчна усмивка и
           отговарям, че това, което аз съм прихванал със
           сигурност, ще остане в мен цял живот и от него
           няма да ме опазят, под каквото и наблюдение да
           ме вземат. Защото то е Индия.
                                   януари–март 1987 г.
                                                  3
              Excerpts from Prof. Alexander Shurbanov’s                            Кремове
           exquisite book on India “The Land of the Living               Цветан Стоянов
           Eternity” are published on the occasion of his 80th
           birth anniversary.

           3  Шурбанов, Александър. Земята на живата вечност. София, 1990, стр. 7-8, 76-77, 79, 172-174, 253-254. Цитираните
            стихове на Рабиндранат Тагор са в превод на проф. Шурбанов. – б. р.
   50   51   52   53   54   55   56   57   58   59   60