Page 54 - 001-120_Svetilnik_2022_WEB

52

През 2021 г. проф. Александър Шурбанов навърши 80 години. От името на Клуб „Приятели
на Индия“ и на екипа на „Светилник“ му поднасяме най-сърдечни поздравления за годишнина-
та, а на читателите ни – късче от неговото изящно творчество.
Из „Земята на живата вечност“

от Александър Шурбанов

Моето пътуване към Индия започна много- умира, само за да се превърне в пеперуда, така
много отдавна, когато сред изгубения юноше- всичко в света се прелива през безчислени рож-
ски рай на безразборното и самозабвенно чете- дения, смърти и нови рождения, претворява се
не внезапно попаднах на книга с уж близкото, в безкрайна върволица от образи, но не изчез-
а всъщност странно заглавие – „Гóра“ . Думата ва, а продължава да съществува, само защото
1
беше понятна, но ударението се бе преместило е едно-единно цяло в необозрим кръговрат на
напред и я бе изтеглило към някакъв загадъчен превращения. И така, убивайки живото, ти уби-
безкрай, придало ù бе неочаквано и неясно ваш самия себе си, посягаш на свещената сила,
измерение. Такива бяха и хората, които ожи- която те е създала и те е укрепила за живот. Не
вяха за мен в тази книга – привидно подобни виждам никаква мистика в тази древна индий-
на околните, а всъщност таящи в себе си нещо ска вяра. Виждам истината, която изправеният
тихо, но много дълбоко и много примамливо пред бездната на самоунищожението западен
под меките сенки на едно изтънчено общува- човек започва най-сетне да съзира чрез най-
не. Нищо притурено по-сетне към този първи светлите си умове: човек не е нещо отделно от
досег с Индия не можа да ме привърже към света и не може да му се противопоставя като
нея със същата сила ... нейният външен пей- антагонист – той е жива частица от този свят и
заж и тайнствените паметници на нейната може да се надява да оцелее, само ако осъзнае
меговековна история не можаха да изместят мястото си в него и ако почувства с цялото си
във въображението ми онова най-силно първо същество, че битието му зависи от битието на
впечатление от душевния мир на индиеца като цялото. ...
една вселена. Вселена, за която сме били готови Пиететът към живото, който е оцветил
в утрото на детството си, в която почти сме толкова своеобразно религиозната вселена на
живели, но пътищата към която сме изгубили индуизма, е и един от най-силните извори на
някъде, неизвестно къде и кога, само с някаква цялата индоевропейска култура. ...
невнимателна стъпка. Музеят на Тагор, Рабиндра-бхаван, е една
Случи ми се впоследствие да срещна в не- от най-представителните сгради в кампуса.
2
малкото си странствувания и някои живи – не Заплесвам се по многобройните фотоси, доку-
вече книжни– чада на Индия и всички те само менти, книги и лични вещи на великия бенгалец,
укрепиха у мен убеждението, че познавам тази представени в експозицията. Отвсякъде ме гледа
страна, откакто ме има, познавам я не с ума, а красивото, мъдро лице на поета, неговите дъл-
със сърцето си, познавам я с нейната всеотдай- боки тъмни, всеразбиращи очи. ... Във всички
на топлота, но и в нейната свенлива, лесно ра- възрасти на този необикновен човек – от ранно
нима съкровеност, в нейната усмихната мекота, юношество до дълбока старост – има безкрайна
но и във вътрешната непоклатимост на нейното красота и огромна вътрешна сила, съчетана с
непоказно достойнство. ... мекотата на съчувствието и обичта. ...
От най-древни времена индиецът е свикнал На излизане от Рабиндра-бхаван погледът
да боготвори природата, да вярва, че всичко ми е привлечен от предзалезното небе, бистро
живо е свято и че неговият малък живот е само синьо над зелените храсти и дървета с една още
частица от огромния многообразен живот на прозрачна като пергамент луна във висината
вселената, че откъснат от него той е нищо, че и с къдрав бял облак, полегнал над стихналия
животните са по-малките братя на човека и че парк. Всичко ми напомня за стопанина на този
пламъкът на битието преминава през тях, за да дом. Усещам около себе си неговото спокойно
влезе в нас, защото така, както гъсеницата уж присъствие. Мисля си за съдбата на неустраши-
1 Знаменито произведение на Рабиндранат Тагор, публикувано нееднократно и на български език. – б. р.
2 Имат се предвид Рабиндранат Тагор и комплекса на основания от него университет Вишва Бхарати в Шантиникетан,
дн. Западен Бенгал, Индия. – б. р.