Page 68 - Svetilnik_19_2018_001-120

66

тиянска топография“. Той живее по времето на получават масло“. Козма разказва по-нататък
византийския император Юстиниан I (527- и за дивия вол или як, добавяйки едно сведе-
565), пътувал е далеч на Изток, на старини ние, което трябва да се съпостави с вестите
приема монашеството и разказва за това, което за знамето на езичниците първобългари:
е преживял. От старобългарския превод на съ- „Индийското животно як е голямо и от него
чинението на този автор, чието име загатва за се получава туфа, с която князете украсяват
пътешествията му към Индия – „Индикоплов“, при походи конете и знамената си“. Разказано
можели да се научат множество неща за тази е също и за дървото, наричано „индийски
приказна страна. Като разказва за плаването орех“. „Друго дърво“ – четем – „е това, което
си към „крайната Индия“, Козма пише за това, ражда така наречените наргелии, сиреч голе-
че е видял отдалеч някакви птици, които се ми индийски орехи.“ Към повествованието
наричат „сусфи“, вероятно албатроси, които по на Козма са били добавени някои миниатюри,
неговите думи са били „двойно по-големи“ от които са възпроизведени в старобългарския
ястреби. Разбира се, географските обозначения превод, а после и в по-късни преработки на
на нашия автор не могат да бъдат приети като други славянски езици. Една от тези миниа-
напълно точни, но Козма споменава множе- тюри представя „индийския орех“.
ство пъти името на Индия. Сведения за Индия, ако и по-оскъдни, мо-
Проф. Дуйчев се спира и на търговията с гат да се намерят и в разни други произведения
коприна, която по онова време представлява- на старата българска книжнина. В „Небеса“ на
ла особена примамка. Така например копри- Йоан Екзарх от края на IX или началото на Х в.
нената буба се отглеждала само в Далечния се говори за „индийско море“: „морето, което
Изток, а във Византия носенето на коприна е е на изток и се нарича Индийско“. Йоан Екзарх
било изключителна привилегия на владетеля също познава голямата свещена река на Индия
и неговите приближени. И Козма не забравя Ганг; „Фисон, сиреч Ганг, индийската река.“ В
да разкаже нещо за земята, където се произ- „Шестоднева“ на старобългарския писател се
вежда коприната: „тази страна на коприната“ говори за „рибите, които плават по Индий-
– пише той – „се намира в най-вътрешната ското море“. В преведените по времето на цар
част на Индия, наляво за тези (пътешестве- Симеон (893-927) „Диалози“ на Псевдо-Кеса-
ници), които навлизат в Индийския океан, рий, съставени към средата на VI в., се говори
много по-нататък от Персийския залив.“ Като за индийските брахмани, които „не убиват,
привежда откъси от древногръцкия историо- нито вкусват нещо одушевено, нито употре-
граф Ефор (живял към 400 до 330 г. пр. н. е.) и бяват обикновено вино или сикер (оловина).“
от Питеас от Масалия (Марсилия) от времето Отделни разкази за брахманите се срещат и в
на Александър Велики (356-323 г. пр. н. е.) славянските ръкописи от средновековието.
Козма предава средновековната легенда за В края на XIV или началото на XV в. Кон-
четирите райски реки, една от които – „Фи- стантин Костенечки е превел кратко описание
сон се явява в индийската земя“, а „някои я на пътуване, в което се дават общи сведения
наричат Инд или Ганг“. По неговите думи тази за пътя от Индия чак до Галия. „От Индия се
велика индийска река „идва някъде от въ- плава до Галия три месеца“.
трешността на континента и има множество Би могло да се каже твърде много за
устия в Индийско море“. отзвука от Индия в нашата стара художест-
В единадесетата глава от „Християнската вена книжнина и изкуство. От многото вести
топография“ се намира и описание на някои обаче проф. Дуйчев припомня само някои
редки животни, които са определени като по-важни. Така в един ръкописен сборник от
„индийски животни“. Оттук някогашният чи- XV в., съхраняван в Национаната библиотека
тател е могъл да узнае причудливи сведения, „Св. св., Кирил и Методий“ в София, се пази
например за носорога и бивола. „Животното „Сказание за Индийското царство“ с разказ
бивол се среща в Индия и Етиопия“ – съоб- за богатствата и чудесата на индийската земя.
щава Козма. „Биволите в Индия обаче са опи- Възхождащо към гръцки първообраз, познато
томени и ги употребяват да пренасят в дисаги в латинска преработка и преправки на руски
пипер и други товари, доят от тях мляко и и сръбски, това „Сказание“, от което до 1941 г.