Page 67 - Svetilnik_19_2018_001-120
P. 67
65
Иван Дуйчев и Индия
Аксиния Джурова
В края на своя живот, проф. Дуйчев
написа две книги, предназначени за широка
публика и най-вече за децата от началните и
прогимназиални класове в училище. За този
най-известен извън пределите на България
историк, член на над десет академии в света
и Докто Хонорис кауза на няколко универси-
тета, владеещ над десет езика, и оставил над който около шест години, в периода между
хиляда научни студии и книги, заниманията 1466 до 1472 година, е странствал по Изтока.
на учените не би трябвало да остават встра- През Каспийско море, през Дервента и Баку,
ни от популяризацията на техните научни той стига до Персия, а оттам в Индия, където
открития. преживява доста продължително време. Не-
Неговите книги се наричаха „Страници говото живо и увлекателно написано описа-
от миналото“ (1983) и „Пътеки към утрото“ ние на това пътуване e наречено „Странства-
(1985). В едната от тях – „Страници от мина- не пряко три морета“ и още през 1475 г., едва
лото“, той помести статията си „Индия - наша три години след завръщането и смъртта на
познайница от векове“. Повод за написването Афанасий Никитин, е било вмъкнато в една
ù бе излязлата преди повече от четири, а днес от големите руски летописи и станало широко
седем десетилетия, книга на Джавахарлал достъпно четиво.
Неру „Откриване на Индия“, написана през Византийската патриаршия е провождала
1942-1945 г., когато той е лежал в различни в Индия свои мисионери, които чрез разпрос-
британски затвори. Заглавието на книгата транение на християнството, са спомагали за
явно бе провокирало проф. Дуйчев, който проникване и на византийското културно и
питаеше особен интерес към древната индий- политическо влияние. Търговци, император-
ска култура и бе страстен почитател на Борис ски пратеници – понякога едновременно и
Георгиев и неговия цикъл, свързан с Индия. едните, и другите – и мисионери са стигали до
Ще се опитам по-долу да ви обясня защо след Индия по различни пътища. Някои от пъте-
многобройните изследвания, посветени на шествениците са оставили сбити или по-об-
старобългарската и византийската книжнина стойни описания за извършените пътувания
и история, заглавието на книгата на Неру го и тези техни писания са станали главен извор
провокира да напише тази статия. В основата както за правителствени и църковни дейци,
бе дълбокото му познаване на корените на така и за образованите люде.
някои от най-известните и получили голяма Възникналата през втората половина на IX в.
популярност средновековни византийски и старобългарска книжнина, създадена първо-
старобългарски съчинения, разкриващи, че начално предимно за религиозно-църковни
познанията за Индия не са били чужди столе- потреби, твърде скоро разширява своя обхват
тия назад за нашите предшественици. Кои са и в нея проникват като превод от богатата
те? Но първо да направя следната уговорка. византийска литература редица произведе-
Славяните, респективно българите, както ния със светско съдържание. Някои от тях са
винаги отбелязваше в своите студии проф. представлявали увлекателно четиво, тъй като
Дуйчев, са черпели своите знания и представи дават описания за разни непознати далечни
за Индия чрез посредничеството на Византия. страни. Към фантастичните измислици, кои-
Русите, свързани по-непосредствено с Азия, то се съдържали в тях, е имало и множество
установяват много по-рано преки връзки с верни сведения, които обогатявали знанията
Индия, руски пътешественици и търговци и разширявали географския хоризонт на
проникват там още към края на средновеко- някогашните читатели.
вието. И тук той споменава само едно име Така през Х в. е преведена книгата на
– тверският търговец Афанасий Никитин, александриеца Козма Индикоплевст – „Хрис-