Page 119 - Svetilnik_19_2018_001-120

117

страната и води полу-уседнал начин на живот
– традиционните земеделски дейности се
съчетават с изработката и обновяването на
кукли и реквизит и с представяне на куклени
пиеси – в съответното село и прилежащия
регион. Трупата най-често се състои от
членовете на едно семейство: главата на
семейството е и главен кукловод, съпругата
бие барабан и води представлението, а децата
извършват различни спомагателни дейности.
Пиесата се играе късно вечерта/през нощта
под открито небе и е с продължителност
до няколко часа. Сцената се конструира от
подръчни материали – оформя се рамка,
в горната част на която се закрепя къса
арковидна завеса наречена таджмахал, а
в задната част, в дълбочина на сцената се
поставя по-тъмна фонова завеса, падаща
до земята. Двете завеси се застъпват така,
че кукловодът е изцяло скрит от очите на
зрителите. Сцената е 1,5 – 2 м. дълга и около
метър висока, в дълбочина не повече от метър.
Всяка пиеса се представя под музикален
акомпанимент – музиката (инструментална и
вокална) играе важна роля за интерпретацията
и подкрепата на сценичното действие;
представлява силно драматизирана версия на
регионалната фолклорна музика; музикалният прочее. Диалогът между водещия и куклите
инструмент най-често е само един – барабанът е построен на следния принцип: водещият
дхолак, разположен пред сцената, леко встрани задава на куклата въпрос, а тя отговаря със
от нея. същата фраза, само че оцветена с утвърдителна
Характерна особеност на куклената или отрицателна интонация. Пространството
пиеса от Раджастхан е, че куклите не в дъното на сцената е наречено дарбар (букв.
говорят с човешки глас, а с тънък свистящ двор). Там се окачват недействащите кукли
звук, издаван от актьора посредством вид или т.нар. куклени статисти (обикновено
свирка (пипихари). На практика свирката от 8 до 12), изобразяващи знатни особи –
не позволява да се артикулират звуковете велики владетели (раджа), важни управители
на речта, но някои от емоционалните на области (наваб) или други изтъкнати
състояния на героя могат да бъдат изразени граждани. Главният герой на пиесата най-
интонационно чрез звука ù по начин често също се намира в т.нар. дарбар и рядко
разбираем за зрителя. С оглед на горното се го напуска – още една особеност на кукленото
налага смисълът на фразите – като един вид представление се заключава в това, че
превод от кукления на човешки език – да бъде историята на героя, чието име носи пиесата,
уточняван от водещ, чиято роля обикновено заема малко пространство в представлението
се изпълнява от дхолаквали – свирещият на – основно негово съдържание съставляват
барабана дхолак. Той представя излизащите традиционен набор от жанрови сценки,
на сцената кукли като припява, коментира редуващи се с несвързани помежду си забавни
действията им и разговаря с тях, а понякога се номера. Съединяването на вставените номера с
намесва в сценичното действие и физически, основната сюжетна линия е напълно формално
например – може да постави куклата на кон, – те се включват в сюжетната тъкан на
да ù даде оръжие или друг атрибут в ръцете и представлението под най-различни предлози,