Page 121 - Svetilnik_19_2018_001-120

119

ценени и дълбоко почитани, следи от което във времето, с по-тясната му близост до
са се съхранили в обряда на „погребването ритуалното действие. Именно поради това
им“: износената кукла не се изхвърля, а източният сюжет-основа на театралното
нейната „смърт“ се маркира със специална представление изобразява персонажа
церемония, при която тя се пуска по течението по начин коренно различен от западния:
на река – вярва се, че по този начин куклата посредством кодифицирана визуализация на
се завръща в страната на боговете. Куклите се характерни негови особености. По подобен
предават по наследство – новият собственик начин актьорът-кукловод се фокусира само
отбелязва получаването на комплекта кукли върху онези характерни особености на героя,
с обличането им в нова премяна, която се които, представени по подходящ начин,
поставя над старата. Многослойните костюми притежават потенциала да създадат у зрителя
на запазени екземпляри свидетелстват за това, цялостна естетическа представа за него и да го
че някои кукли са преминали през ръцете на провокират да откликне емфатично.
четири-пет поколения. Кукленото представление от традицията
Подобно на класическия драматичен бхат е естетически крайно стилизирано и
театър кукленият също се подчинява кодифицирано: за внушението се разчита
на определени правила при сценичното не толкова на сценичното действие колкото
поставяне и притежава своите конвенции на разнообразни сценични знаци, кодове,
на сценична презентация с характерни конвенции и символики, носители на
особености, отличаващи я както от конкретна информация за персонажа,
класическия драматичен театър, така и които зрителят следва да познава в голяма
от западния вид куклено представление. степен, за да може да декодира посланията
Основната причина за това най-вероятно на пиесата. Съвършената сценична техника
може да се търси в генезиса на формàта е от много по-голямо значение в сравнение
като народно, улично представление – със сюжета, действието и събитийността,
поради което не се установява традиция за а най-важен се оказва визуалният (а не
писмено съхранение на регламентиращите го акустичен) аспект на формàта. Стилизираните
правила и конвенции за тяхното изменение движения на куклите, цветовата символика
и модификация в диахронен план и по този на костюмите, изражението на кукленото
начин се явява формат коренно различен лице, разпознаваемите стереотипни
от класическия драматичен театър. Освен персонажи (stock characters), в комбинация
това, непременно трябва да бъде отчетен с предварително познатия сюжет,
фактът, че източният театър е в много силна едновременно задават код и предоставят на
степен условен, което е пряко свързано с зрителя безпогрешен ключ за разчитане на
неговата традиционност и още по-назад сценичните послания до степен, че дори не е