Page 52 - Svetilnik_16_small
P. 52
50
Делхийския университет, където се преподава Ден след ден, година след година навлизах
български език, и съпругата му Гита Видж, все по-дълбоко в живота на Индия и чувст-
също българист и преводач от български; д-р вах, че тя ме приема. Дните ми бяха наситени
Варма и неговата съпруга Дира, която често с ангажименти до последните минути. Но
изпълняваше български народни песни; из- всяка нова среща с индийската културна
ящният поет и преводач на българска поезия, традиция ми открехваше нов прозорец към
бенгалецът Арун Дасгупта, с когото гово- душевността на този народ, когото все повече
рехме на български език като сънародници. разбирах и обиквах. Започнахме по-точно да
Уважаваният индийски историк проф. Хирен намираме път към техните интереси и някак
Мукерджи - голям приятел на България, неусетно за всички нас БКИЦ в Делхи стана
оглави индийския център за българистични една от най-популярните чужди културни ин-
изследвания. ституции, въпреки че други страни разпола-
Това, което най-много ме плени в Индия, гаха с много по-големи от нашите материални
бяха хората - готови да погълнат всяко ново възможности.
знание с блестящи черни очи. Може би, дви- Индия ме научи да оценявам истинските
жейки се из средите на културните дейци, съм неща в живота, научи ме на търпимост към
имала привилегията да срещам повече такива обстоятелства и хора, каквато не познавах,
хора, но тези откликващи лица и живи очи научи ме философски да приемам и щастли-
виждах навсякъде – и във висшата държав- вите и трагични неща в живота.
1
на администрация и сред интелектуалци и декември 2004 г.
артистични среди, с които работех в столица-
та, и в отдалечени големи и малки центрове,
у хората, сред които живеех и които срещах
по улицата, у младите студенти, дошли от Sensing the Pulse of Life
различни краища на Индия да учат българ-
ски език в курса на БКИЦ, у публиката след Evgenia Kamova
прожекция на грабнал вниманието им наш
филм като „Хан Аспарух” или „Лавината”, а на
„Крадецът на праскови” и „Юлия Вревская” It was snowing hard when I got the news for
плачеха със сълзи. my assignment in India as head of the cultural
Срещах лица на интелектуалци, в които се department of the Bulgarian embassy in New
четеше наслоеното от многовековната цивили- Delhi and director of the Bulgarian Cultural and
зация по земитe на Индия като лицето на д-р Information Centre (BCIC) there. My mission
Крипалани, големият тълкувател на творчест- was by sensing the pulse of life in India to find
вото на Рабиндранат Тагор, или това на ста- the most appropriate ways to approach its public.
рейшината на индийските художници по мое The people of India with their strive for know-
време проф. Б. С. Санял. Мъдрост и скромност ledge eased my task and even made it pleasant.
бяха характерни за много от учените, с които Each new meeting opened a new horizon and day
работехме в постоянно сътрудничество, сред by day our contacts expanded. It was somehow
които проф. Гроувър, историк, директор на unexpected even for us that BCIC became one of
авторитетната институция Индийски съвет the most popular foreign cultural institutions in
за исторически изследвания. И колко още Delhi despite the much larger material resources
изключителни лица, като това на поетесата of many of the others.
2
Амрита Притам, която по наше време получи
най-високата литературна награда на Индия;
на одухотворения литератор от Академията по
пащу Манохар Синх Батра, тогава директор на 1 Материалът е съставен по откъси от непубликувани спомени
националното радио; или очите с невероятен на Евгения Камова, директор на БКИЦ в Делхи в периода
блясък на Девика Рани, съпругата на Свято- 1981-85 г. – б.р.
слав Рьорих, една от първите филмови звезди 2 The material is compiled from excerpts of unpublished memoirs
на Индия, все още тачена като идол. of the author, who was director of BCIC in New Delhi from
1981 to 1985.