Page 41 - Svetilnik_16_small
P. 41

39
                    Посланик във велика страна



                                                                              Любомир Попов

              В горещия юли на 1958 г. отпътувах за Ин-  и най-интересните министри. Менон беше
           дия със съпругата ми Ана и четиригодишният  стар съратник на Неру, дългогодишен пред-
           ни син Чавдар. На летището ни посрещнаха   ставител на ИНК в Европа. Поддържаше лява
           директорът на протокола г-н Тандън, няколко   линия в правителството. Десай беше ръко-
           приятели на България, начело с председате-  водна фигура на дясната и прозападна линия.
           ля на Българо-индийското дружество - г-н   Пант беше вторият човек в правителството
           Гурбакс Синх, малкият персонал на легация-  след Неру, без да имаше формално качество
           та. След кратките формалности, посрещнати   на зам.мин.-председател. И тримата ме приеха
           много топло и по индийския обичай обки-   много любезно, проявяваха интерес към
           чени с гирлянди от цветя, с директора на   България и въпросите, които се решаваха в
           протокола се уговорихме за първите срещи,   момента у нас. Интересуваха ги и отношени-
           които трябваше да направя. На следващия ден  ята със съседите ни, особено с Югославия.
           всичко сякаш тръгна в своя коловоз.       Свободно говореха за своите проблеми и
              Започна първата ми работа като ръково-  разясняваха външната политика на необвър-
           дител на наше дипломатическо представи-   заност на Индия. Интересна беше срещата ни
           телство. Отношенията на България с Индия   с вицепрезидента д-р Сарвапали Радхакриш-
           бяха на равнище легация. Това означава, че аз   нан, най-големият жив тогава философ на
           бях не посланик, а пълномощен министър. То   Индия и световно име в тази наука.
           имаше значение само за моето старшинство     Министерството на външните работи за
           между колегите - ръководители на представи-  мащабите на Индия имаше сравнително не-
           телствата на другите страни. Иначе разлика   голям състав. Най-близкият политически съ-
           няма - пълномощният министър също връчва  трудник на Неру там беше главният секретар
           акредитивни писма.                        г-н Пилай - кариерен служител от колониал-
              Съгласно протокола връчих препис от ак-  ната администрация. По убеждения проза-
           редитивните си писма на външния министър   паден, той правеше възможното да изглежда
           (Джавахарлал - б.р.) Неру (той по това време   с еднакво отношение към всички. Много от
           беше мин.-председател, министър на външни-  хората на ръководни позиции в МВнР бяха от
           те работи, председател на Плановата комисия   английската администрация на т.нар. Индиан
           и министър за мирно използване на атомна-  сивил сървис (ICS). Те бяха добре подготвени
           та енергия). Бях предупреден, че срещата е   служители с прозападна нагласа, но може да
           чисто протоколна. Направи ми впечатление,   се каже, че в болшинството си бяха лоялни
           че най-заетият човек в държавата изпълнява   към нова, независима Индия. С тях можеше
           и най-дребните си задължения на външен    приятно да се общува и добре да се работи.
           министър. Връчих акредитивните си писма на   Посолството работеше за разширяване на
           президента д-р Раджендра Прасад на 1 август   културните връзки и запознаване на индий-
           1958 г. Той е един от дългогодишните ръко-  ската общественост с България. В по-късни
           водни дейци на ИНК (Индийски национален   години между двете страни се разви широ-
           конгрес – б.р.). Стар политик и държавник   ко сътрудничество в културната област и в
           от поколението по-възрастни дейци от Неру.   Делхи действаше много активно Български
           Културен и приятен човек.                 културно-информационен център. Това беше
              Индийският протокол предвиждаше        времето на всестранно развитие на отноше-
           срещи с министрите на отбраната Кришна    нията между България и Индия в областта
           Менон, на финансите Морарджи Десай и      на културата, нещо като „Златен век“. Но в
           на вътрешните работи Пандит Пант, които   ранните години беше положено началото.
           заедно с Неру съставляваха Комисията по      През 1959 г. в Индия вече действаха осем
           външните работи на правителството. Те бяха   дружества за приятелство с България в раз-
   36   37   38   39   40   41   42   43   44   45   46