Page 41 - Svetilnik_16_small

39
Посланик във велика страна

Любомир Попов

В горещия юли на 1958 г. отпътувах за Ин- и най-интересните министри. Менон беше
дия със съпругата ми Ана и четиригодишният стар съратник на Неру, дългогодишен пред-
ни син Чавдар. На летището ни посрещнаха ставител на ИНК в Европа. Поддържаше лява
директорът на протокола г-н Тандън, няколко линия в правителството. Десай беше ръко-
приятели на България, начело с председате- водна фигура на дясната и прозападна линия.
ля на Българо-индийското дружество - г-н Пант беше вторият човек в правителството
Гурбакс Синх, малкият персонал на легация- след Неру, без да имаше формално качество
та. След кратките формалности, посрещнати на зам.мин.-председател. И тримата ме приеха
много топло и по индийския обичай обки- много любезно, проявяваха интерес към
чени с гирлянди от цветя, с директора на България и въпросите, които се решаваха в
протокола се уговорихме за първите срещи, момента у нас. Интересуваха ги и отношени-
които трябваше да направя. На следващия ден ята със съседите ни, особено с Югославия.
всичко сякаш тръгна в своя коловоз. Свободно говореха за своите проблеми и
Започна първата ми работа като ръково- разясняваха външната политика на необвър-
дител на наше дипломатическо представи- заност на Индия. Интересна беше срещата ни
телство. Отношенията на България с Индия с вицепрезидента д-р Сарвапали Радхакриш-
бяха на равнище легация. Това означава, че аз нан, най-големият жив тогава философ на
бях не посланик, а пълномощен министър. То Индия и световно име в тази наука.
имаше значение само за моето старшинство Министерството на външните работи за
между колегите - ръководители на представи- мащабите на Индия имаше сравнително не-
телствата на другите страни. Иначе разлика голям състав. Най-близкият политически съ-
няма - пълномощният министър също връчва трудник на Неру там беше главният секретар
акредитивни писма. г-н Пилай - кариерен служител от колониал-
Съгласно протокола връчих препис от ак- ната администрация. По убеждения проза-
редитивните си писма на външния министър паден, той правеше възможното да изглежда
(Джавахарлал - б.р.) Неру (той по това време с еднакво отношение към всички. Много от
беше мин.-председател, министър на външни- хората на ръководни позиции в МВнР бяха от
те работи, председател на Плановата комисия английската администрация на т.нар. Индиан
и министър за мирно използване на атомна- сивил сървис (ICS). Те бяха добре подготвени
та енергия). Бях предупреден, че срещата е служители с прозападна нагласа, но може да
чисто протоколна. Направи ми впечатление, се каже, че в болшинството си бяха лоялни
че най-заетият човек в държавата изпълнява към нова, независима Индия. С тях можеше
и най-дребните си задължения на външен приятно да се общува и добре да се работи.
министър. Връчих акредитивните си писма на Посолството работеше за разширяване на
президента д-р Раджендра Прасад на 1 август културните връзки и запознаване на индий-
1958 г. Той е един от дългогодишните ръко- ската общественост с България. В по-късни
водни дейци на ИНК (Индийски национален години между двете страни се разви широ-
конгрес – б.р.). Стар политик и държавник ко сътрудничество в културната област и в
от поколението по-възрастни дейци от Неру. Делхи действаше много активно Български
Културен и приятен човек. културно-информационен център. Това беше
Индийският протокол предвиждаше времето на всестранно развитие на отноше-
срещи с министрите на отбраната Кришна нията между България и Индия в областта
Менон, на финансите Морарджи Десай и на културата, нещо като „Златен век“. Но в
на вътрешните работи Пандит Пант, които ранните години беше положено началото.
заедно с Неру съставляваха Комисията по През 1959 г. в Индия вече действаха осем
външните работи на правителството. Те бяха дружества за приятелство с България в раз-