Page 99 - 001-120_Svetilnik_2022_WEB

97
в княжеския маратхски двор на Баджирао II,
съживява маллакхамб, като го въвежда като
задължителна част от армейската подготов- тояги включва и камшици, мечове, ножове
ка, за да подобри атлетичните умения на
войниците, тактиките им при изненадащи
Маллакхамб
нападения и да ги кали. В маллакхамб боецът
се върти, извива, разтяга и балансира върху
дървен стълб, като упражненията изискват
от него да покаже едновременно сръчност,
издръжливост и бързи рефлекси. Съществу-
ват още две форми на маллакхамб – едната
включва практики, изпълнявани на въже
вместо стълб, а при другата упражненията
се извършват от висящо въже или люлеещ
се стълб. Днес маллакхамб се радва на нов
живот, като популярността му нараства не
само в Индия, но и по целия свят, особено в
САЩ, където практикуването му се насърча-
ва за развиване на гъвкавост и здравина и се
провеждат обучения за възрастни и за деца.
Силамбам
Друго традиционно бойно изкуство, което
днес изживява своеобразен ренесанс, е силам-
бам. Считано за една от най-старите форми
на самозащита, силамбам съчетава разноо-
бразие от оръжия с техники за подвижност.
Бойното изкуство е засвидетелствано още
през IV пр. н. е. в литературни източници
от дн. Тамил наду. Твърди се, че тази форма
на бойна подготовка е успешно прилагана в
съпротивата срещу британската колониална
власт, в резултат на което бива забранена в
Индия, но за сметка на това запазва попу-
лярността си в страни от Югоизточна Азия,
особено в Малайзия, както и в Шри Ланка.
Съгласно традицията практиката силамбам
включва оръжия, изработени от бамбук от
специален вид. С течение на времето арсе-
налът се разширява и наред с бамбуковите
и др. В миналото воините били въвеждани в
изкуството на силмабам, за да засилят своята
Силамбам