Page 32 - 001-120_Svetilnik_2022_WEB
P. 32

30      ПредСтавяМе: Цветан Стоянов

































           Цветан Стоянов с творбата му „Тадж махал” от изложбата „Индия като вдъхновение“, София 2015 г.
              Цветан Стоянов (1961–2021) е възпитаник   и рисунки представя в самостоятелни изложби у
           на Националната художествена гимназия за изя-  нас – в София (първата е през 1996) и Дупница,
           щни изкуства и на Националната художествена   както и в Москва и Будапеща, и с участия в общи
           академия, където през 1989 г. се дипломира със   художествени изложби на Съюза на български-
           специалност „Стенопис”. Има реализирани сте-  те художници (чиито член е), Националната
           нописи – в обществени сгради (административ-  художествена академия, Съюза на архитектите
           ни, училища, детски градини, болница), в частни   в България, Художествена група „СОЛО”, и др.,
           офиси и домове, в заведения, както и други деко-  включва се и в редица международни пленери по
           ративно-монументални творби (витражи и стък-  живопис (в България, Италия, Гърция, Северна
           лописи), сред които „Първата българска марка“ в   Македония). Съвместно с проф. Николай Драчев
           сградата на Централна поща в София. Живопис   реставрира стъклописите на проф. Иван Пенков
                                                     в Съдебната палата в София, а заедно с компо-
                                                     зитора Любомир Денев реализира хепънинга
                                                     „Вариации в Звук и цвят” в джаз-кафе „Before
                                                     midnight” като част от международен проект с
                                                     участието на авангардния Хектор Зазу. Автор е на
                                                     „Паметника на загиналите полицаи при изпълне-
                                                     ние на служебния дълг“ в градинката пред църк-
                                                     вата „Св. Седмо численици“ в София. Последният
                                                     си проект „Аз не съм балон…“ представи през
                                                     2020 г. в Градската художествена галерия „Борис
                                                     Георгиев“ – Варна. От 1990 до 1996 г. преподава в
                                                     Националната художествена гимназия за изящни
                                                     изкуства, а от 1995 г. – в Националната художест-
                                                     вена академия, където от 2000 г. е доцент и през
                                                     2019 г. защитава докторат на тема „Стъклописи-
                                                     те на Иван Пенков в Софийската и Русенската
                                                     съдебни палати“. По време на последната си
           Витраж „Първата българска марка“, Централна поща в София
   27   28   29   30   31   32   33   34   35   36   37