Page 99 - Svetilnik_22
P. 99

97

           днешния щат Гуджарат. През периода 1948-1953
           г. учи изящни изкуства в Шантиникетан . Изби-
                                            2
           ра да прекара живота си в щата Мадхя прадеш.
           Вегад е силно привлечен от река Нармада и ù
           посвещава три книги: „Река на красотата – Нар-
           мада“ (Saundray ki nadi Narmada), „Безсмъртната
           Нармада“ (Amritsya Narmada) и „Бреговете на
           Нармада“ (Tire Tire Narmada). Вдъхновение за
           тяхното написване получава от броденето си по
           бреговете на Нармада.
               Вегад започва първото си пътуване след
           като навършва петдесет години Той подхожда
           към него като „расик“ (познавач и ценител на
           изкуствата и литературата – б.пр.) и художник,
           който иска със собствените си очи да погълне
           цялата красота на свещената река. В книгата си „
           Река на красотата – Нармада“ той пише: „Поня-
           кога се питам: Защо предприех това рисковано
           пътуване? И всеки път си отговарям, че ако
           не го бях направил, животът ми щеше да бъде
           пропилян“.
              Литературните и художествените творби на
           Амритлал са в пълен синхрон. Те съхраняват мо-
           менти от преживявания и чувства, времето в тях
           е спряло, но са изпълнени с живот. На рисунки-
           те му от Нармада се чува звукът от стъпките и
           от ударите по барабана. В прекрасните танцови
           сцени линиите на тялото, позите на ръцете
           и потрепването на краката са сливат в едно.
           Виждаш бързата походка и баланса на телата на
           двете жени с товар на главите.
               Веднъж един отшелник го попитал: „Къде
           е вкусът, на езика или в гулаб джамуна (вид
           индийски сладкиш – б. пр.)?“. Но по настояване
           на Вегад, отшелникът сам отговорил на въпроса:
           „Ако вкусът е в гулаб джамуна, тогава той ще
           има вкус и в чинийката, а ако е на езика, тогава
           каква е необходимостта да се яде гулаб джа-
           мун?“ По този повод Вегад пише: „Вкусът не е
           само на езика и не само в гулаб джамуна, той е в
           сливането на двете. По същия начин е погрешно
           животът да се разглежда само като душа или
           тяло. Ползата е в обединението на двете“.
              Много написани от Вегад редове са толкова
           значими, че могат да бъдат пословици. Него-
           вият стил е непристорен и повествованието
           тече плавно. В своите пътеписи той разказва
           историите по уникален начин и кара читателя

           2  Малък град в щата Западен Бенгал, недалеч от столицата
            му град Колката, известен с основания там през 1921 г. от
            Рабиндранат Тагор университет Вишва Бхарати – б. пр.



                          Корици на издания на трилогията на хинди
   94   95   96   97   98   99   100   101   102   103   104