Page 120 - Svetilnik_14_Small
P. 120

118
              живота в своето време и обшество.“        то не само мъжете, но и жените я обвиняват
                 Относно женската тема Лата Шарма отбе-  в сластолюбие: „Отвлякъл я бил! Кой ще я
              лязва: „Темата за жената е синоним на това тя   отвлече нея?! Като малка още вдовица стана!
              да възприеме, да усети, да изследва сама себе   Знаем я, похотлива е тя! Пращи от младост
              си. Досега всичко, което знаехме за себе си,   още, не може да изтрае без плътските удо-
              за надеждите и копнежите си, е написано от   волствия!“ (Иданнамам, с. 16)
              някой странстващ поет, велик мислител или    Обществото може да приеме една вдови-
              риши. Да се прозрем, да изследваме сами себе   ца да проституира или проси, допуска тя да
              си, това е ново измерение.“ А Маитреи Пушпа  извърши сати - да се самозапали, но не и да
              обобщава следното: „Феминизмът и темата   встъпи във втори брак, тъй като честта на се-
              за жената целят едно и също – дискурса за   мейството стои дори и над закона. Друг силен
              нейното истинско място.“                  момент в романа, изобразяващ експлоатаци-
                 Женското творчество е толкова въздейст-  ята на жената, е историята на Кусума. Заради
              ващо в световен мащаб най-вече заради това,   това, че произхожда от изключително бедно
              че извира от стремежа на милиони жени към   семейство, тя е изоставена от мъжа си. Права-
              освобождение от потисничеството, неправ-  та ù на омъжена жена са ù отнети. Но когато
              дата и болката. Аравинд Джейн, специалист   забременява от Дау джи, мъжът ù я нарича
              по правата на жените и писател, казва: „В   уличница и не пропуска възможността да я
              съвременната епоха жените се промениха,   пребие: „Кръвта ù ще изпия на тая мръсница!
              но мъжете – не. Отношенията в семейството   С бой ще я изпъдя от селото уличницата!“
              и брака останаха, каквито бяха. Мястото на   (Иданнамам, с. 140) Въпреки това тя ражда
              младоженката не се промени особено – и днес   детето и накрая, след смъртта на Дау джи,
              все още тя няма право на собственост – нито   облича вдовишки дрехи.
              в дома на родителите си, нито при свекъра и   Друг широко обсъждан роман е „Шал-
              свекървата.“                              мали“ на Насира Шарма. След сватбата ù в
                 Всеизвестно е, че което и да е литературно   живота на Шалмали ехти един-единствен
              произведение не може без женски персонаж,   глас – че мъжът ù Нареш е нейн съпруг, а
              но въпросът е как е изграден този персонаж.   тя съпруга. Тези отношения на господар и
              Когато разсъждаваме върху темата за жената,   робиня израстват като непреодолима стена
              обикновено можем да изведем следните аспе-  помежду им. Нареш все повтаря: „Ей така-
              кти: 1) женската експлоатация; 2) борбената   ва си ти – жена със съвременно мислене…
              жена; 3) противопоставяне на традиционния   свободно съзнание, разкрепостено поведение,
              обществен модел; 4) жената в общочовешки   това са ти целите в живота... (Шалмали, с. 11)
              смисъл.                                   Като го слуша, Шалмали започва да се отвра-
                                                        щава от думата „съвременен“. Тя отдавна се
                 1. Насилието над жени                  бори с живота. Привикнала с тежката работа
                 Сред съвременните хиндиезични рома-    от малка, в нея се е появила една особена се-
              нисти заради зрелостта на идеите и умението   риозност. Шалмали напълно разбира Нареш,
              ù да извайва дълбокото човешко съчувствие   но въпросът не е в разбирането, а в това да
              особено обсъждан автор е Маитреи Пушпа.   открие някъде вратичка в противната му лич-
              Нейният роман „Иданнамам“ въздействащо    ност. Според него къщната работа е задълже-
              описва в ритъма на диалекта бунделкханди –   ние на жената. Той дори не иска да си мръдне
              с жив и рязък език, надигащата се еманципа-  пръста, за да сготви за собствените си прияте-
              ция на индийската жена от селото.         ли. Смята, че жената трябва да се подчинява
                 Чрез образа на Прем Маитреи Пушпа      на мъжа. Въпреки че е болна, Шалмали готви
              пише в романа си за онези жени, които в па-  и обслужва приятелите му. А него го е грижа
              триархалното общество векове наред са били   повече за тях, отколкото за състоянието ù.
              лишавани от права и са били експлоатирани.   След като те си тръгват и бива помолен да
              Единствената цел на Ратан Ядав, който от-  помогне с разтребването, той отвръща така:
              влича Прем, майката на Манда, е да придобие   „Къщата е на жената, тъй да се знае! Печеле-
              имуществото ù. Но когато тя изчезва от къщи,  нето на пари е мъжка работа, това аз правя.
   115   116   117   118   119   120   121   122   123   124