Page 120 - Svetilnik_14_Small
P. 120
118
живота в своето време и обшество.“ то не само мъжете, но и жените я обвиняват
Относно женската тема Лата Шарма отбе- в сластолюбие: „Отвлякъл я бил! Кой ще я
лязва: „Темата за жената е синоним на това тя отвлече нея?! Като малка още вдовица стана!
да възприеме, да усети, да изследва сама себе Знаем я, похотлива е тя! Пращи от младост
си. Досега всичко, което знаехме за себе си, още, не може да изтрае без плътските удо-
за надеждите и копнежите си, е написано от волствия!“ (Иданнамам, с. 16)
някой странстващ поет, велик мислител или Обществото може да приеме една вдови-
риши. Да се прозрем, да изследваме сами себе ца да проституира или проси, допуска тя да
си, това е ново измерение.“ А Маитреи Пушпа извърши сати - да се самозапали, но не и да
обобщава следното: „Феминизмът и темата встъпи във втори брак, тъй като честта на се-
за жената целят едно и също – дискурса за мейството стои дори и над закона. Друг силен
нейното истинско място.“ момент в романа, изобразяващ експлоатаци-
Женското творчество е толкова въздейст- ята на жената, е историята на Кусума. Заради
ващо в световен мащаб най-вече заради това, това, че произхожда от изключително бедно
че извира от стремежа на милиони жени към семейство, тя е изоставена от мъжа си. Права-
освобождение от потисничеството, неправ- та ù на омъжена жена са ù отнети. Но когато
дата и болката. Аравинд Джейн, специалист забременява от Дау джи, мъжът ù я нарича
по правата на жените и писател, казва: „В уличница и не пропуска възможността да я
съвременната епоха жените се промениха, пребие: „Кръвта ù ще изпия на тая мръсница!
но мъжете – не. Отношенията в семейството С бой ще я изпъдя от селото уличницата!“
и брака останаха, каквито бяха. Мястото на (Иданнамам, с. 140) Въпреки това тя ражда
младоженката не се промени особено – и днес детето и накрая, след смъртта на Дау джи,
все още тя няма право на собственост – нито облича вдовишки дрехи.
в дома на родителите си, нито при свекъра и Друг широко обсъждан роман е „Шал-
свекървата.“ мали“ на Насира Шарма. След сватбата ù в
Всеизвестно е, че което и да е литературно живота на Шалмали ехти един-единствен
произведение не може без женски персонаж, глас – че мъжът ù Нареш е нейн съпруг, а
но въпросът е как е изграден този персонаж. тя съпруга. Тези отношения на господар и
Когато разсъждаваме върху темата за жената, робиня израстват като непреодолима стена
обикновено можем да изведем следните аспе- помежду им. Нареш все повтаря: „Ей така-
кти: 1) женската експлоатация; 2) борбената ва си ти – жена със съвременно мислене…
жена; 3) противопоставяне на традиционния свободно съзнание, разкрепостено поведение,
обществен модел; 4) жената в общочовешки това са ти целите в живота... (Шалмали, с. 11)
смисъл. Като го слуша, Шалмали започва да се отвра-
щава от думата „съвременен“. Тя отдавна се
1. Насилието над жени бори с живота. Привикнала с тежката работа
Сред съвременните хиндиезични рома- от малка, в нея се е появила една особена се-
нисти заради зрелостта на идеите и умението риозност. Шалмали напълно разбира Нареш,
ù да извайва дълбокото човешко съчувствие но въпросът не е в разбирането, а в това да
особено обсъждан автор е Маитреи Пушпа. открие някъде вратичка в противната му лич-
Нейният роман „Иданнамам“ въздействащо ност. Според него къщната работа е задълже-
описва в ритъма на диалекта бунделкханди – ние на жената. Той дори не иска да си мръдне
с жив и рязък език, надигащата се еманципа- пръста, за да сготви за собствените си прияте-
ция на индийската жена от селото. ли. Смята, че жената трябва да се подчинява
Чрез образа на Прем Маитреи Пушпа на мъжа. Въпреки че е болна, Шалмали готви
пише в романа си за онези жени, които в па- и обслужва приятелите му. А него го е грижа
триархалното общество векове наред са били повече за тях, отколкото за състоянието ù.
лишавани от права и са били експлоатирани. След като те си тръгват и бива помолен да
Единствената цел на Ратан Ядав, който от- помогне с разтребването, той отвръща така:
влича Прем, майката на Манда, е да придобие „Къщата е на жената, тъй да се знае! Печеле-
имуществото ù. Но когато тя изчезва от къщи, нето на пари е мъжка работа, това аз правя.

