Шям Авинаш
30/11/-0001
Омагьосан кръг
Беше много неспокоен, нощта минаваше мъчително. След хапчето за сън се спусна тъмен полумрак. Утре Аян заминава за Хайдарабад, за да постъпи в „Биотек“. Всичко е уредено. Но самият той е уплашен и смутен. Пред очите му се изнизват колежанските му дни. Тогава беше в последния курс, живееше в общежитието, където бяха дошли три нови момчета. Заедно с приятелите си доста ги беше изтормозил. Проблемът се беше задълбочил. Точно преди да се намеси полицията, той избяга и се върна вкъщи. Не разбра как беше узнал баща му. През нощта дойде при него. На лицето му беше изписано странно печално страдание и укор: какво си направил! Били са ти като по-малки братя, трябвало е да се грижиш за тях – творци ли са, какви качества имат и как може да ги усъвършенстват. А вместо това си ги тормозел – откъде такава жестокост у теб… Баща му вече си беше отишъл, но укорителният му поглед остана. Запознанството би могло да стане и по друг начин, би могъл да изпита различна радост. Такава, каквато беше загубил. Да си част от общността е посвоему егоистично, човек възприема нейната сила за своя. Какво ще стане с Аян? Той знае какво най-вероятно ще се случи. Някои грешки съпътстват човек може би цял живот – той си помисли, че поне на Аян ще го обясни – за да не продължава… този омагьосан кръг…
Излезе навън на терасата. Долепи лице до парапета – тъмната група дървета в далечината вече беше започнала смътно да се очертава.
Лекарството
Жената беше много слаба и измъчена – по цял ден шеташе из къщи и се ядосваше с децата. Паднеше ли нощта, започваше да кашля. През деня не се случваше, но дойдеше ли вечерта, веднага се появяваше кашлицата с черната си сянка. Съпругът постави ръка на челото – нямаше температура. Хем се дръгнеше, хем се опитваше да потисне кашлицата. Мъжът си помисли, че на другия ден ще трябва да я види лекар – много кашляше. На жената често се налагаше да става. Беше уморена, а ставането и кашлянето я изтощаваха. Беше безпомощна и идваше сама да се наругае. Мъжът реши, че после ще мислят за лекар, най-напред щеше да вземе сироп за кашлица. Той самият много го обичаше. Отпиваш от силния сироп и вкусът в устата ти така приятно се променя – много обичаше усещането след това. Пийнеш ли сироп за кашлица, мигом получаваш огомно облекчение. На следващия ден на връщане у дома донесе шишенце със сироп за кашлица. Извади го от кутията – беше малко и чистичко. Хареса му. Остави го на малката масичка. Приближи се до леглото и седна, извърна се и хвърли един поглед – шишенцето си стоеше там и изглеждаше добре дори отдалеч. Вечерта, преди да си легне каза на жена си да пийне от сиропа. Много му харесваше как звучи: „сироп за кашлица“. Взе шишенцето, завъртя капачката, тя изпука и се отвори. Жена му пое шишето от ръката му и изпи две лъжици. Трудно ги преглътна и се намръщи. На него му хареса гримасата и си спомни нещо неотдавнашно. И той изпи една лъжица сироп просто ей така. Тихичко се засмя в отговор на въпросителния поглед на жена си. После легна и зачака да чуе, че кашлицата й отслабва.
Момчето, което свири на китара
Когато на сънищата също им се доспиваше, той отиваше в тях и засвирваше на китара. Проникваше в хорските сънища, долепил буза до испанската си китара, като носеше със себе си и своя пейзаж. Пейзажът му се състоеше от два-три невисоки хълма. Отзад бледа светлина озаряваше небето. Отпред, облечен с черния си панталон и мръсната си синя вееща се риза, той тихичко изричаше едно желание – да се промени старият тъжен свят – и желанието бавно се понасяше. После момчето подхващаше песента си. Лицето му с леко набола брада тръпнещо се извръщаше нагоре към небето. Думите на песента не се разбираха ясно, но желанието пропиваше всичко наоколо. Изминаха много нощи, в които на сънищата също им се доспиваше, момчето търсеше за своя пейзаж онова, което е останало от хорските сънища – и после си мислеше, че трябва да му хрумне ново желание, за да го намери.