Page 120 - Svetilnik_22

118

– е свързана с осъзнаването на културното ални практики. Това са ведическото пеене
наследство. Процесите на търсене на инди- (Vedic chanting, 2003, 2008) и будистки песно-
видуалното разбиране на човек за себе си пения и танци от Ладакх (Buddhist chanting
като отделна същност и връзката с традици- of Ladakh: recitation of sacred Buddhist texts
ите до голяма степен обуславят и подпомагат in the trans-Himalayan Ladakh region, 2012).
активната работа по инициативи на ЮНЕ- Омузикаляването /пеенето на ведически тек-
СКО, насочени към номиниране, включване стове се смята за най-древната сакрална тра-
и съхранение на живи човешки съкровища диция, съхранена в продължение на повече
– практики от нематериалното културно от три хилядолетия (свързва се с културата
наследство . Изработеният „Представителен на ариите и за време на функциониранет ù
7
списък на нематериалното културно наслед- се посочва период от 3500 години). Последо-
ство на човечеството“ показва многообрази- вателите на хиндуизма ги приемат за свещен
ето на културни традиции, спомага да се по- източник на знания и основа на тяхното би-
виши знанието за тях и значението им. Чрез тие. Ведите продължават да играят същест-
културните политики и творческите индус- вена роля в живота на индийците. От над
трии те стават достояние на света. Медиите хилядата ведически стила на рецитация само
допринасят съществено за тяхната видимост около тринайсет са оцелели. Четири от забе-
далеч извън мястото на традиционното им лежителните ведически школи в предаването
функциониране. на традицията – в днешните индийски щати
През последните години Индия все по- Махаращра (Централна Индия), Керала и
често е във фокуса на внимание със своите Карнатака (Южна Индия) и Одиша (Източна
живи културни съкровища. В Представител- Индия) са под непосредствена заплаха от
ния списък на ЮНЕСКО като изключително изчезване. Будистките сакрални музикално-
ценни са утвърдени 13 практики от индий- танцови традиции са друг елемент от светов-
ското културно наследство. Те са номини- ните живи съкровища. Документирани са
рани и утвърдени от 2001 до 2019 година. ритуални практики от няколко много важни
Сред тях музикални и танцови традиции манастира в Хималаите. Между тези тра-
от различни културни пластове, жанрове и диции е и мистерията чам. Други ритуални
региони са обект на специално вглеждане. практики са: раман от Гархвал в Хималаите
Утвърдените представителни нематери- (Ramman, religious festival and ritual theatre of
ални ценности от Индия може да се обеди- the Garhwal Himalayas 2009), ритуалната тан-
нят в групи. цова драма мудиету от Керала (Mudiyettu,
Някои от тях са свързани с древни риту- ritual theatre and dance drama of Kerala, 2010),
базирана върху митологичния разказ за бит-
7 Lists of intangible cultural heritage and Register of best
safeguarding practices. http://www.unesco.org/culture/ich/ ката между богинята Кали и демона Дарика;
index.php?pg=00559 (25.07.2015) – б. а. както и санкиртана на последователите на
Вишну в Манипур (Sankirtana, ritual singing,
drumming and dancing of Manipur, 2013).
Чрез пеене и танц в санкиртана се разказва
за живота и делата на Кришна. Изпълнители
са двама барабанисти и десетина танцьори
певци, които представят митологични съби-
тия сред седналите около тях поклонници.
Друга част от признатите за изключител-
но ценни за човешката култура традиции от
Индия са свързани с музикално-драматично
и танцово представяне на Махабхарата и Ра-
маяна. Рамлила – традиционно драматично-
музикално пресъздаване на епоса Рамаяна
в поредица от песни, разкази, речитативи и
диалози (Ramlila, the traditional performance
Санкиртана