Page 84 - Svetilnik_17_small_1-120

82 ТРАДИЦИИ

Художествената традиция митхила

документални снимки на рисунки в стил ми-
тхила и привлича обществения интерес към
този непознат дотогава за артистичните среди
стил със статията си в индийския журнал за
изкуство „Марг“ през 1949 г.
Ново бедствие през 1960 г. – този път теж-
ка суша – стимулира Националният борд за
занаяти в Индия да предприеме инициатива,
с която да убеди местните жителки на област
Мадхубани да пренесат своите умения и вър-
ху хартия. Сред избраните жени се отличават
и няколко изключително талантливи май-
сторки на четката, които впечатляват специа-
листите с богатата си изобразителна култура.
Не след дълго четири от тях са изпратени да
представят стила митхила по света - в Европа,
Русия и САЩ. Успехите им провокират и
други жени от района, включително сред
най-бедните, да се насочат към рисуване на
хартия.
До 1970 г. рисунките в стил митхила,
отличаващи се значително от останалите
Характерният традиционен стил на рису- художествени традиции на Индия, привличат
ване, познат като митхила или мадхубани по и търговци и прекупвачи от столицата Делхи.
името на района, откъдето произлиза, е запа- Търговците налагат своите виждания като
зена марка на индийския щат Бихар. Според изискват от художниците да изобразяват най-
преданията изкуството датира от времето на търсените сцени от хиндуистката митология.
цар Джанака, който поръчал да се изпишат Шаблоността се отразява зле на развитието
сградите в столицата гр. Митхила (днес в на рисунките в стил митхила, докато не се
Непал) по възможно най-изящния начин за намесват индийски и чужди меценати, сред
сватбата на дъщеря му Сита с легендарния които френски писатели, немски антрополози
герой Рама като само жени имали право да и активисти, които започват да стимулират
рисуват. местните майстори да творят нови, разноо-
Първоначално в стил митхила се изобра- бразни и най-вече родени от вдъхновението
зявали различни растителни и животински им творби. Художествената традиция ми-
видове като възхвала на плодородието и тхила получава национално признание през
живота. Това домашно ритуално изкуство, 1975 г., когато президентът на Индия връчва
одухотворяващо индийските домове, било наградата „Падма шри“ на Джагдамба Деви,
непознато за външния свят до голямото първата жителка на Мадхубани, отличена с
земетресение в Бихар през 1934 г. По време на престижното отличие. Оттогава насам са при-
инспекцията за установяване на пораженията съдени награди на редица други художнички
от бедствието британският държавен слу- от района – Ганга Деви, Махасундари Деви,
жител Уилям Арчър открива изумителните Сита Деви, Бхарти Даял, Буа Деви и др.
рисунки. Той е поразен от красотата им, но Възможността, която изкуството митхила
най-вече от стиловите прилики с изкуството предоставя на редица местни жители да по-
на западни художници като Клее, Миро, Пи- добрят живота си му придава допълнителна
касо. Арчър прави първите запазени до днес важност в Индия. Допреди откриването му