Page 54 - Svetilnik_17_small_1-120

52

По време на британското управление важна фигура на модерната индийска худо-
в Индия се наблюдава преход от стила на жествена сцена.
местните моголска, раджастханска и пахарска След постигане на независимостта на
живописни школи, към опита на индийските Индия през 1947 г., Калкута, Бомбай (дн.
художници да взаимодействат със западно- Мумбай), Делхи и Мадрас (дн. Ченай) се пре-
европейската изобразителна естетика. Тогава връщат в центрове на съвременното индий-
в Индия се основават училища, в които се ско изкуство. В Бомбай например се оформя
преподава с методите на европейското худо- „Групата на прогресивните художници“, която
жествено образование. Симбиозата между оказва силно влияние върху съвременното
академичният реализъм на Запада и местните индийско изкуство през последните петдесет
индийски художествени традиции, раждат години. От друга страна редица индийски
стила „къмпани“ – предшественик на „модер- художници получават художествено образо-
низма“ в индийската живопис. вание в Европа и са привлечени от реалис-
С настъпването на ХХ в. в Калкута (дн. тичната фигуративност и възможностите на
Колката) прочутата фамилия Тагор взема маслената живопис.
активно участие в развитието на индийското Обликът на модерното индийско изкуство
изкуство, в отварянето му към глобалния се оформя под влиянието и на миниатюрната
свят и в прехода му от традиция към модер- живопис, фолклорните традиции и по-специ-
ност. През 1917 г. Рабиндранат Тагор основава ално бенгалския стил „Калигхат пат“ както и
университета „Вишва Бхарати“ в Шантинике- естетиката на западни творци като Пикасо,
тан, където се преподава холистичен подход Жорж Руо, Матис и др. Тези влияния могат
към изкуството, с акцент върху влиянията да се видят в творбите на четиринайсетте ин-
между културите, индивидуалната свобода дийски художници, представени в изложбата
и връзката на човека с природата. Неговият „Умозрителност“. Образът, който обединява
племенник Абаниндранатх Тагор е първата всички картини, е на човека, представен в

Стефан Христов (табла, тъпан, рецитация), Maрая Христова (дайкстра, цигулка, вокал) и Марина
Великова (фагот, хармониум, тампура, вокал), на откриването на изложбата в София