Шамоел Ахмад

Тоалетката


Шамоел Ахмад е съвременен индийски писател. Роден през 1950 г. в гр. Патна. Пише произведенията си (разкази и романи) на урду и на хинди. Публикува в специализирани списания в Индия и в Пакистан. Поместеният тук разказ е написан през 2004 година. Излиза и на хинди със заглавие „Сингардан”.

 

 

Тоалетката

 

 

Дж. Сваминатхан. Племенни мотиви, 1982. • Маслени бои, платно, 81 x 117 cм.

По време на размириците не бяха пощадени дори проститутките…

 

Браджмохан успя да вземе само тоалетката на Насим Джан. Огледалото беше огромно, за цял ръст, в рамка от слонова кост. Дъщерите на Браджмохан обичаха да се оглеждат в него час по час. Върху рамката имаше петна от масло за коса, от лак и червило, което придаваше на тоалетката овехтял и занемарен вид.

Браджмохан с почуда наблюдаваше промяната в поведението на своите дъщери. Преди изобщо не обичаха да се гледат в огледало или пък да се докаросват по какъвто и да било повод. Е, вярно, и по-рано са стояли на балкона, ама не точно по същия начин… А пък сега дори Чхоти, най-малката, цапотеше лицето си със слой талкова пудра, слагаше червило и се кикотеше на висок глас отвън на терасата.

Него ден тричките отново бяха излезли на балкона и се забавляваха. Застанал безмълвен на улицата, Браджмохан наблюдаваше странното им поведение. Бари, най-голямата, изведнъж се протегна мощно, с почти изпънати ръце, което отчетливо подчертаваше контурите на бюста. Средната, Манджхали, се наведе силно през парапета и започна бавно да разтрива гърба си. Сякаш по даден знак, младежът пред будката за пан се ухили и погледна нагоре. Чхоти сръга с лакти сестра си Манджхали и трите избухнаха в смях. Сърцето на Браджмохан се сви от смътен страх… В края на крайщата…  предчувствията, които имаше, бяха започнали да се сбъдват…

Той изпита същия страх още в деня, когато отмъкна тоалетката от Насим Джан. Когато бунтовниците навлязоха в квартала на проститутките, настана същински ад. Браджмохан и неговите случайни съучастници нахлуха в квартирата на Насим Джан. Тя пищеше и крещеше, колкото глас държи. Когато Браджмохан потътри  тоалетката надолу по стълбите, тя падна в краката му и започна да се моли за милост.

– О, братко, това ми е наследство… моля те, остави ми я, скъпи ми братко…

– Махай се,… курва такава! Браджмохан я изрита силно назад и тя се строполи на земята. Сарито се вдигна и оголи бедрата. Но тя бързо се съвзе и отново се лепна за Браджмохан:

– Братко, това ми е спомен от баба ми… Братко!…

Сега вече Браджмохан яко я изрита в кръста, толкова яко, че Насим Джан примря от болка и се сви на пода. Копчетата на блузката се скъсаха, гърдите се залюшкаха свободно. Нож проблясна в ръката на Браджмохан.

– Ще ти ги накълцам!

Вцепенена от страх, Насим Джан закри гърдите си с ръка и притихна в ъгъла. А Браджмохан продължи да тътри тоалетката надолу по стълбите.

Докато слизаше по стълбите, той се почувства изключително доволен от себе си – беше успял да лиши Насим Джан от семейното наследство. Наследство, за което си заслужаваше да се пребориш. Още прабаба се беше тъкмила пред тая тоалетка, затова беше толкоз привързана. И бабата, и майката също са се гиздели пред огледалото, преди да почнат да съблазняват клиентите. Браджмохан беше доволен, че сега Насим Джан може и по-хубава тоалетка да си купи, но тази няма как да си я върне обратно. Помисли си, че и останалите метежници, също като него, трябва да са предоволни и щастливи от факта, че грабейки и плячкосвайки, те се превръщат в предводители на благородна акция – да лишим едно цяло съсловие от неговото наследство.

Когато се прибра у дома, жена му взе тоалетката съвсем присърце. Витринките ѝ се сториха леко замъглени и тя започна да ги трие с влажна кърпа. Огледалото беше потънало в прах, а тук-там личаха мазни петна. Тя ги почисти и огледалото направо заблестя. Жената на Браджмохан остана доволна. Взе да се върти насам-натам пред огледалото, да се оглежда от всички страни. И трите дъщери повториха същото упражнение.

За самия Браджмохан също в огледалото имаше нещо магнетично, нещо в собствения му образ, което го привличаше и му харесваше. Огледалото беше някак особено. Понякога направо не можеше да се отдели от отражението си в него. Само че винаги пред очите му изникваше и образът на Насим Джан – уплашена и оплакваща:

– Братко, не ми взимай тоалетката! Тя ми е спомен от бабчето…

– Махай се,… курва такава! Браджмохан рязко тръскаше глава два-три пъти и се отдалечаваше от огледалото.

Браджмохан сложи тоалетката в семейната спалня. Сега вече почти никой не поглеждаше към старата. Всички сякаш се бяха влюбили в новата мебел. По всяко време пред нея можеше да се види поне по един член на семейството или друг някой. Браджмохан не спираше да се чуди каква тайна е скрита в тоалетката на една курва, че така непреодолимо привличаше всеки да я съзерцава. Момичетата му бяха като залепени за нея, а жена му се гледаше от всеки възможен ъгъл. Дори той самият… Е, за него обаче беше някак неловко и мъчително да стои дълго лице в лице с нея. Насим Джан започваше да нарежда и да пищи и акълът му попадаше в безпощаден водовъртеж.

Браджмохан усещаше, че всеки един от членовете на семейството му преживява пълна промяна. Жена му почна да си поклаща бедрата, докато пристъпва, и да маже устните си с любовна помада… Дъщерите почнаха да кичат глезените си със звънчета и да прахосват маса време, за да се облекат по последна мода. Започнаха да използват червило, да мажат клепачите си с туш, да си слагат шарени точки тика по челото, да си рисуват бенки по бузите. Купиха специален плювалник за пан, а цветя и гирлянди се поръчваха буквално всяка вечер. Рано привечер жената на Браджмохан сядаше пред плювалника, започваше да се тъпче с хапки бетел и да приканва всекиго да се отдаде на забавление с нея. Браджмохан гледаше всичко като страничен наблюдател. Той беше толкова удивен, че сякаш онемяваше… Защо не каза нищо?… Защо не ги сгълча?

Един ден, Браджмохан си беше у дома, когато дойде голямата щерка Бари и се инсталира пред тоалетката. Погледна се отдясно наляво, завъртя се и започна да си отпуска връзките на сутиена. Повдигна лявата ръка и с пръстите на дясната нежно се попипа по косъмчетата в подмишницата. После извади някакъв лосион от едното чекмедже на тоалетката и започна леко да го нанася върху мястото. Браджмохан не беше на себе си. Той безмълвно наблюдаваше странните действия на дъщеря си. Междувременно се появи Манджхали, следвана по петите от Чхоти.

– Диди, како, дай и на мене от лосиона!

– За какво ти е?, – подразни я Бари.

– Кака Манджхали ще го използва в банята…, – престраши се Чхоти.

– Махай се,… ! Манджхали я ощипа силно по двете бузи и трите избухнаха в смях.

Сърцето на Браджмохан заби учестено и ужасено. Хигиенните навици на дъщерите му се бяха променили тотално… И те изобщо не се притесняваха, че той си беше в стаята. Той се премести върху леглото, така че сега отражението му се виждаше в огледалото, но момичетата изобщо не го забелязваха. Бари продължи да си втрива лосиона, а другите две стояха отстрани и се кривяха в огледалото.

Браджмохан вече не значеше нищо в тази къща или поне така му се струваше. Изведнъж от огледалото му се усмихна Насим Джан:

– Сега аз съм важната в тази къща!

Браджмохан изстина. Изглежда Насим Джан беше дошла в къщата му заедно с тоалетката си и скоро щеше да достигне до най-скритите ѝ ъгълчета и кътчета. Искаше му се да излезе, но краката му бяха като вкопани в земята. Не беше в състояние да помръдне от мястото си, продължи да гледа вторачено към тоалетката, където дъщерите му не спираха да се заливат от смях. Сред тези палави създания сякаш за миг му се стори, че може би той не им е баща, но веднага…

Сега вече Браджмохан се плашеше от тоалетката. Насим Джан се смееше отвътре. Смееше се, когато Бари дрънчеше с гривните си… и когато Чхоти люлееше звънчетата върху глезените, … смехът отново звънна в ушите му.

В онзи ден дъщерите пак бяха излезли на терасата и буквално припадаха от смях. Браджмохан ги наблюдаваше, а сърцето му се изпълваше с неясен страх. Струваше му се, че вече и минувачите бяха започнали да се спират и да гледат нагоре към техния балкон. Изведнъж младежът от будката за пан направи някакъв знак. Момичетата му отвърнаха с мимика и той им се усмихна. На Браджмохан му се искаше да попита младежа как се казва. Тръгна към будката, но като я доближи, сякаш онемя. Онзи можеше да си помисли, че се интересува от него, така както го правят дъщерите му. Не беше наясно и защо искаше да знае името му. Какви бяха намеренията му в крайна сметка? Може би ще го отведе при момичетата? Загадъчна усмивка се появи за миг върху устните му. Сложи хапката пан в устата си, извади гребенче от джоба си и започна внимателно да сресва косата си пред огледалото в будката. Това за малко го успокои. Той погледна младежа някак на верев. Онзи си говореше тихичко с един рикшаджия, като от време на време хвърляше поглед нагоре. Когато Браджмохан си прибра обратно гребенчето, реши, че се е върнал обратно в младостта. А дали и ценностите му,… о, по дяволите неговите ценности! Какви ценности имаше той, щом като същите му бяха позволили да обере една проститутка, ….про-сти-тут-ка! Как само викаше тя: Братко,… братко мой!… Гласът на Насим Джан отново звънна в ушите му. Открай докрай. Браджмохан отвратено поклати глава. Погледна нагоре към балкона си, плати на продавача на пан, прекоси улицата и влезе в къщата си.

Браджмохан влезе в спалнята и застана пред тоалетката. Стори му се, че видът му се е променил. Цялото му лице беше на избелели петна, а под очите му имаше яркочервени кръгове. Развърза дхотито, после отново го пристегна и попипа с пръсти петната по лицето си. Стори му се, че си слага туш по клепачите и си връзва червено шалче около врата. Мина време, а той не спираше да се гледа в огледалото. После се появи жена му. Беше навила сарито си около гърдите. Застана до него пред огледалото, а краят на сарито се плъзна надолу към земята. Тя го погледна кокетно, намигна му и го помоли да ѝ оправи сутиена.

Браджмохан погледна в огледалото. Гърдите, стегнати в сутиена, го съблазняваха. Докато оправяше закопчалката, пръстите му се плъзнаха напред към зърната , сякаш сами, без него.

– Ох, божке, милoст!, – жена му се наведе напред, като го остави в неловка поза. Той започна още по-яростно да разтърква гърдите.

– О, царю мой!, – стенеше тя. Кръвта биеше яростно във вените му. Той разкъса сутиена с рязко дръпване и я помъкна към леглото. На леглото тя се уви около тялото му и започна силно да се кикоти.

Браджмохан погледна към огледалото. Цялото му тяло започна да се възбужда при вида на голата жена. Той рязко свали дрехите си. Жената шепнеше в ухото му: О, царю мой! Плячкосай, взимай наред от своето царство!

Браджмохан не беше чувал никога преди жена му да използва такива изрази. Такива използваха само платените жени, проститутките. Стори му се, че чува не гласа на жена си, а звуци на саранги, носещи се направо от квартирата на Насим Джан. После… въздухът се изпълни със съблазън и сладострастие…. огледалото помътня…, а мелодията на саранги заглъхна.

Браджмохан стана от леглото, взе кутийката с туша от чекмеджето и намаза клепачите си. Опаса кръста си с гирлянди, завърза яркочервено шалче около врата си и излезе. Опря се на стената на стълбищната площадка и започна да пуска кръгчета дим от цигарата. И зачака.

 

 

Превод от английски език: Татяна Евтимова