Химни към Зората

Ригведа VI.64–65


Дж. Сваминатхан. Без име, 1986. • Маслени бои, платно, 114 x 80 cм.

Богинята Ушас¹ персонифицира зората. Тя се описва като родена в небето красива млада жена, която разпръсва със заревото си тъмнина- та и дарява благоденствие на всички същества. Богинята пробужда хората и животните и им предоставя закрила и дълъг живот. Често е призовавана от ведическите жреци да им осигури поетическа слава и богато жертвено възнаграждение. Макар в Ригведа да са й посветени едва двадесет химна, тя изпълнява изключително важна роля в космогеничния мит. сиянието й изпълва широкото пространство и представлява първото  условие  за  организирането на вселената. Тази нейна функция вероятно я свързва с първата зора от новата година, когато космогеничният мит бива разиграван в рамките на ритуала. Ушас е също така тясно свързана с други богове от пантеона, като Агни, Ашвините, Суря и прочие, често описвани като нейни любовници или деца. За Ушас често се говори в множествено число, като израз на представата за континуитета на изгрева през всеки следващ ден от годината. Раждайки се отново и отново на небето, тя гарантира спазването на космическия порядък рита.

 

Химн към Зората

Ригведа VI. 64

 

 

1. За благодат високо зорите лъчисти са се извисили –

на водите сякаш вълните ярко искрящи.

превръща всички пътища в добри и проходими,

сияе блага тя и с дарове² обилна.

 

2. Вещаеща добро явяваш се, озаряваш навред!

Твоят ален плам, лъчите ти издигнаха се в небесата!

Гръдите си разкриваш, натъкмила се, о, Зора,

богиньо, величава и сияйна!

 

3. Носят я златистоалени искрящи бикове –

благословената, стелеща се надалеч.

Прогонва тя, на воин подобна, враговете,

разсейва тъмнината като кочиаш напреде устремен.

 

4. Лесно достъпни за теб дори са пътищата в планините,

и в безветрие над водите носиш се, ти, със свой собствен блясък.

Донеси ни, о, стелеща се надалеч, величествена,

богатство, о, небесна щерко, та да се възрадваме!

 

5. Донеси ни [го] ти, ненадмината по бикове,

о, Зора, която желания дар носиш с готовност!

О, небесна щерко, богиньо, която

призована най-първа, с дарове обилна се яви!

 

6. Към тебе птиците дори от своите гнезда излитнаха

и хората възлияния понасят, когато засияеш!

На стоящия у дома носиш необятно богатство,

богиньо на зората, на принасящия жертва смъртен.

 

 

Дж. Сваминатхан. Птица, дърво и планина, 1979. • Маслени бои, платно, 107 x 92 cм.

 

 

Химн към Зората

Ригведа VI. 65

 

1. Ето [я] нея – дъщерята небеснородена –

озарява, пробудила нас, родовете³ човешки!

Онази, с лъч сияен която в нощите

разкри се дори през вечерния сумрак.

 

2. През него преминали със златисти коне,

ярко блестят зорите [на] искряща колесница.

Началото на жертвоприношението велико посочват,

прогонват те тъмата на прииждащата на талази⁴ нощ.

 

3. Слава, печалба, жизненост и енергичност носят

на почитащия [ги] смъртен зорите!

Изобилни, със силата да даряват синове,

дарете днес на прекланящия се [пред вас] доволство и блага!

 

4. Тъкмо сега за почитащия ви явява се дар,

сега за героя, който прекланя се пред вас, зори!

Сега – за жреца певец, що отправя възхвали –

все така на подобния на мен дарявате, както преди.

 

5. Тъкмо сега, о, Зора, пленница в скалата⁵,

твоите стада от крави Ангирасите възпяват.

Разбиха с песни възхвални и свещено слово [скалата]!

Сбъдна се на хората молитвата към боговете!

 

6. Свети, небесна щерко, както преди за нас!

За онзи, що както Бхарадваджа⁶ те почита, о, обилна!

Богагатство от храбри синове на певеца донеси!

Закичи ни със слава, простираща се надалеч!

 

Превод от санскрит: Александър Богданов

 
 

¹ Името й е производно от глаголния корен vas, „светя“, „сияя“ и е сходно с древногръцкото и латинско наименование на зората -Ἕως и Aurora.

² Богинята на Зората Ушас често персонифицира жертвения дар дакшина, който получават жреците в края на жертвоприношението.

³ Родовете на индоарийските племена и обитаваните от тях земи.

⁴ ūrmya (санскр.) букв. „вълнист“, но също така със значение „нощ“ в някои химни в Ригведа.

⁵ Препратка към космогеничния мит за вала – пещера, в която е затворена Зората, заради цвета й понякога идентифицирана с червеникави крави. Със силата на свещеното слово (bráhman) небесните певци Ангираси разбиват скалата и освобождават Ушас, за да може да изгрее и активизира космогенезата. Този мит се свързва с новогодишните празници и със сутрешнното провеждане на ритуала за добиване и принасаня на сока от растението бог Сома.

⁶ Поетът риши, считан за автор на целия шести цикъл с химни в Ригведа.